Очите на Сара се присвиха.
— Целта беше да те заболи, кретен нещастен! Изобщо не си мисли, че някога ще пипнеш парите на Матилда. Сто на сто нямаше да отмъкнеш нищо и от мен, ако можех да ти попреча. Ще ми дели наполовина! Няма го майстора, драги! Ще продам всичко и ще подаря парите на някой дом за безстопанствени котки, само да не те гледам как си живееш живота за сметка на моето кърваво бачкане.
Той бръкна в джоба на дънките си и извади сгънат лист хартия.
— Договорът ми с Матилда. За тези пари говорех — обясни, като с едната ръка й подаде листа, докато с другата предпазливо опипваше чатала си. — Старата откачалка взе, че хвърли топа, преди да е платила, затова мисля, че изпълнителите на завещанието ми дължат пет хиляди, а наследницата трябва да получи картината. Господи, Сара, лошо ми е! При сполучлив удар там действително се повръща. Струва ми се, че си ме повредила много сериозно.
Тя не му обърна внимание и се зачете в договора.
— Прилича на истински.
— И е истински. Кийт го състави.
— Изобщо не ми е споменавал.
— Защо ще ти споменава? Тогава това изобщо не ти влизаше в работата. Исках просто да си прибера парите, а за мой късмет ще вземе да излезе, че договорът е невалиден, защото тя междувременно е умряла.
Сара подаде листа на Купър.
— Какво мислите? Ще бъде жалко, ако Джак се окаже прав. Това е втората му голяма продажба.
„Тя наистина желае доброто на това копеле — изненадано помисли Купър. — Многостранна двойка.“
Сержантът неопределено вдигна рамене.
— Не съм специалист, но все пак ми е ясно, че задълженията трябва да бъдат изплащани. Ако й бяхте доставили например килим, за който не е платила, и представите разписка, съдът вероятно би я уважил. Не виждам защо с една картина нещата да стоят по-различно, още повече че за модел е послужил съставителят на завещанието — не е нещо, което можете да продадете на когото и да е, нали? — Той погледна към платното. — Да не забравяме обаче, че навярно ще срещнете трудности да докажете, че това тук е мисис Гилеспи.
— Къде ще трябва да го доказвам? В съда ли?
— Вероятно.
Очите на Джак светнаха и той щракна с пръсти към следователя, за да си вземе листа.
— Разчитам на теб, Сара — каза, прибирайки сгънатия лист в джоба си.
— За какво?
— Да кажеш на изпълнителите да не плащат, естествено. Убеди ги, че не вярваш това да е Матилда. Процесът ми е нужен за реклама.
— Не бъди глупав. Аз знам, че това е Матилда. Ако договорът е законен, те ще трябва да платят.
Но Джак вече не я слушаше. Нахвърли боите, четките и бутилките с терпентин и ленено масло в една войнишка торба, после откачи портрета на Джоана Ласел от триножника.
— Трябва да тръгвам. Виж, не мога да взема останалите неща, защото все още не съм си намерил студио, но ще се опитам да си ги прибера до края на седмицата. Става ли? Сега дойдох само за някои дрехи и завивки, защото ще трябва да спя в колата и ако взема всичко, ще ми бъде малко тесничко.
Той метна торбата на рамо, взе картината под мишница и се отправи към вратата.
— Момент, мистър Блейкни — Купър се изправи и прегради пътя му. — Все още не съм свършил с вас. Къде бяхте в нощта, когато умря мисис Гилеспи?
Джак погледна Сара.
— В Стратфорд — отговори той невъзмутимо, — с една актриса на име Сали Бенедикт.
Без да вдига очи, Купър близна върха на химическия си молив и надраска името в бележника.
— Къде мога да я намеря?
— В Кралския Шекспиров театър. Тя играе Жулиета в една от постановките.
— Благодаря ви. Сега, понеже сте важен свидетел по следствието, трябва да ви предупредя, че ако възнамерявате да спите в колата си, ще се наложи да се явявате ежедневно в полицейския участък. В противен случай ще бъда принуден да се разпоредя за задържането ви под стража. Нуждаем се също така от пръстовите ви отпечатъци, за да можем да ги отделим от другите, открити в Сидар Хаус. В сряда сутринта в сградата на кметството във Фонтуел ще дойде екип за дактилоскопична експертиза, но ако не можете да чакате заедно с другите, ще гледам да уредя да минете през участъка.
— Ще дойда.
— А междувременно къде смятате да пребивавате?
— Търсете мисис Джоана Ласел, Сидар Хаус, Фонтуел.
Той ритна вратата към хола и понечи да излезе. Явно многократно я беше отварял по този начин, съдейки по вдлъбнатините и драскотините върху боята.
— Джак! — извика го Сара.
Той се обърна и вдигна въпросително вежди.
Тя кимна към портрета на Матилда.
— Благодаря.
Преди вратата да се затвори зад него, той й се усмихна с неочаквана топлота.
В студиото Сара и Купър се вслушваха в стъпките му по стълбите, докато отиваше да търси дрехите си.