Но тя не беше дошла за това.
— Крещяха си като метачки — повтори Вайълит отново. — Сега полицията смята, че Матилда изглежда е била убита. И знаеш ли как Рут нарече майка си? Курва. Каза, че знае, че майка й е курва в Лондон. Даже се изрази още по-неприлично. Че Джоана била — гласът й премина в шепот, докато устните оформяха думите с пресилено подчертана артикулация — шибана курва!
— Боже мой! — сепна се Дънкан, изтръгнат от унеса си.
— Точно така каза. А Матилда смятала, че Джоана е откачена, че се е опитвала да убие Рут и си харчи парите за нещо лошо, но най-страшното от всичко — Рут е била в къщата през нощта, когато умря Матилда, а преди това й е откраднала обеците. И — продължи, като специално подчерта думата, сякаш не беше казала вече десетина пъти „и“ — Рут е крала и други неща. Не са казали на полицията нищо за цялата тая работа. Мисля, че трябва да съобщим.
Дънкан вече показваше слаби признаци на тревога.
— Наистина ли мислиш, че това ни влиза в работата, скъпа? Все пак ние ще да продължим да живеем тук. Изобщо не искам повече неприятности. Искам спокойствие.
Това, което Дънкан наричаше спокойствие, мнозина биха нарекли апатия, но стършеловото гнездо, разбутано преди две седмици от писъците на Джени Спиди, беше наистина нещо крайно обезпокоително.
Тя го измери със злобно присвити малки очички.
— Ти знаеш, че това си е чисто убийство, нали така? И знаеш кой го е извършил.
— Не говори глупости — посъветва я той с нарастваща тревога.
Вайълит ядосано тропна с крак.
— Защо непрекъснато се държиш с мен като с дете? Мислиш, че не знам ли? Знам от години, глупак такъв! Бедната Вайълит! Все на второ място. Винаги на второ. Какво ти каза тя, Дънкан? — очите й се бяха превърнали в едва забележими цепки. — Тя ти е казала нещо. Знам, че ти е казала.
— Пак си пила — констатира той хладно.
— Никога не си обвинявал Матилда, че пие, но тя беше съвършена. Дори пияна, си оставаше съвършена — тя леко залитна. — Отиваме ли да съобщим какво чух? Или да ида сама? Ако са я убили Джоана или Рут, нищо не им пречи да продължат. И не ме убеждавай, че не те интересува. Знам, че те интересува.
Разбира се, че го интересуваше. Единствено към Вайълит изпитваше почти вцепеняващо безразличие, но и то бе нарушено от пълната липса на чувство за самосъхранение у нея.
— Не вярвам някой да е убил Матилда ей така, за удоволствие, той я погледна право в очите, — така че те съветвам да внимаваш много какво говориш и къде и как го казваш. Изобщо мисля, че ще е по-добре да оставиш нещата на мен. — Пресегна се покрай нея и увеличи звука на телевизора. — Дават прогнозата за времето — обясни мрачно, като й кимна да се отмести. Какво ли значение имаше утрешното състояние на атмосферното налягане над Обединеното кралство за един дебел и отпуснат стар човек, който никога не се отлепваше от креслото си, ако имаше начин да не го прави!
Когато Рут отвори вратата на Джак, изражението на тъмните й очи беше определено враждебно.
— Надявах се, че няма да се върнеш — заяви тя безцеремонно. — Майка ми винаги получава това, което иска.
Той широко се усмихна.
— Аз също.
— Жена ти знае ли, че си тук?
— Той мина покрай нея, влезе в хола, подпря на стената платното с портрета на Джоана и хвърли войнишката торба на пода.
— Теб какво те интересува?
Рут вдигна рамене.
— Тя държи парите. Всички ще загубим, ако ти и майка ми я настъпите по мазола. Трябва да си откачил.
На Джак взе да му става интересно.
— Ти да не би да очакваш, че ще лижа задника на Сара, за да можеш да живееш като принцеса до края на дните си? Няма да стане, сладурано. Единственият задник, който лижа, е моят собствен.
— Не ми викай „сладурано“! — озъби се тя.
— Тогава недей да ме мериш с твоя аршин — каза той с присвити очи. — И един добър съвет, Рут — научи се да бъдеш малко по-изискана. Няма по-лайняна гледка от жена, която нарочно се държи просташки.
Въпреки физическата си зрялост Рут беше все още дете — очите й веднага се насълзиха.
— Мразя те!
Джак я изгледа заинтригуван, след това мина край нея и се запъти навътре в къщата да търси Джоана.
Никой не би казал, че Джоана не е изтънчена. Беше жена, белязана с уверена сдържаност в думи, облекло и дела. Седеше в слабо осветената гостна с разтворена в скута книга. Лицето й беше неподвижно, косата й — подобна на сребърен ореол под слабата светлина на настолната лампа. Светлите й очи се насочиха към Джак, когато влезе, но тя не каза нищо, а само кимна с глава, което трябваше да мине за покана да седне. Той предпочете да остане на прага и да я наблюдава. Описваше я мислено с ледени думи. Кристална. Студена. Бляскаща. Статична.