— За какво мислите? — запита тя след неколкоминутно мълчание.
— Мисля си, че Матилда беше права за вас.
— В какъв смисъл? — бледите й очи си останаха безизразни.
— Казваше, че сте истинска загадка.
Тя се усмихна леко, но не отвърна.
— Да ви кажа, аз я харесвах — продължи Джак след малко.
— Естествено. Тя презираше жените, но гледаше с уважение на мъжете и се домогваше до тях.
„Има нещо вярно в това“ — помисли Джак.
— Тя доста харесваше и Сара — припомни той.
— Така ли смятате?
— Оставила й е седемстотин и петдесет хиляди. Според мен това е сигурен знак, че я е харесвала.
Джоана опря глава на облегалката и го загледа със смущаващо проницателен поглед.
— Сега разбирам, че сте познавали мама по-зле, отколкото предполагах. Тя никого не харесваше. Няма смисъл да й приписвате разни общоприети мотиви. Гледала е на тези седемстотин и петдесет хиляди като на нещо, което може да й осигури власт, а не като на сантиментален подарък за човек, който е бил мил с нея за известно време. Майка ми изобщо не е възнамерявала това да бъде последното й завещание. Цялото представление е било предназначено за Рут и за мен. Парите осигуряват власт именно чрез заплахата да бъдат отнети.
Джак замислено потри брадата си. Сара беше казала почти същото.
— Но защо е избрала Сара? Защо не ги е завещала на някой дом за безстопанствени кучета? Щеше да й свърши същата работа.
— И аз се питах — тихо каза Джоана, загледана през прозореца. — Предполагам, че е възможно да е ненавиждала жена ви много повече, отколкото е ненавиждала мен. Нима си мислите, че Рут и аз щяхме да стоим безучастни и нямаше да предприемем нищо, ако бяхме видели записа, докато тя беше жива?
Говорейки Джоана ритмично прокарваше длан напред-назад по ръката си. Жестът беше невероятно чувствен, но тя изглежда изобщо не забелязваше, че го прави. Извърна глава и погледна отново Джак. Очите й бяха странно неподвижни, а погледът — стъклен. -.Жена ви щеше да изпадне в много трудно положение, ако знаехме, и майка ми със сигурност си е давала сметка за това.
— Какво щяхте да направите? — запита любопитно Джак.
Джоана се усмихна.
— Нищо особено. Жена ви щеше да изгуби всичките си пациенти най-много шест месеца след като се разбереше, че е убедила богата пациентка да й остави цялото си състояние. Тя впрочем и без това ще ги изгуби.
— Защо?
— Майка ми умря при странни обстоятелства, а жена ви е единственият човек, облагодетелстван от смъртта й.
— Сара не е убила Матилда.
Този път Джоана се усмихна повече на себе си.
— Обяснете го на хората от Фонтуел — тя се изправи и приглади черната рокля върху плоския си корем. — готова съм — заяви тя.
Той я погледна недоумяващо.
— За какво сте готова?
— За секс — обясни Джоана простичко. Нали за това си дошъл? Ще използваме стаята на майка ми. Искам да ме любиш точно както си го правил с нея — странните й очи го фиксираха. — Бъди сигурен, че с мен удоволствието ще бъде много по-голямо. Мама не обичаше секса, но предполагам, че в това и сам си се убедил. Никога не го е правила за удоволствие, а само за да спечели нещо. Отвращаваше я изгърбената поза на мъжете. Казваше, че й приличали на кучета.
Джак беше очарован от сравнението.
— Ти, струва ми се, каза, че се е домогвала до мъжете.
Джоана се усмихна.
— Само защото знаеше как да ги използва.
Новината, че Матилда Гилеспи е оставила на доктор Блейкни седемстотин и петдесет хиляди лири, се разпространи из селото с бързината на горски пожар. Информацията изплува в събота късно сутринта, но откъде беше дошла първата искра, си остана загадка. Нямаше обаче никакво съмнение — Вайълит Орлов беше тази, която снесе интересната новина, че Джак Блейкни се е преместил в Сидар Хаус. Колата му беше престояла на алеята за паркиране през цялата петъчна нощ и изглежда щеше да си остане там за неопределено време. Езиците се развързаха.
Джейн Мариот се постара изражението й да остане непроменено, когато Сара неочаквано се появи в сряда по обед.
— Не те очаквах — каза тя. — Не трябваше ли вече да си на път за Бийдинг?
— Ходих да ми вземат отпечатъци в кметството.
— Кафе?
— Предполагам, че вече си чула? Всички са чули.
Джейн включи чайника.
— За парите или за Джак?
Сара се засмя неохотно.
— Животът е по-лесен, когато знаеш всичко за себе си. Току-що прекарах един час на опашката пред кметството и успях да се наслушам на подмятания и намеци от хора, на които още преди години е трябвало да бъде поставена диагноза мозъчна смърт. Искаш ли да ти разкажа как изглежда ситуацията според тях? Джак е избягал от мене и е отишъл да живее с Джоана, защото като всички други е ужасен от факта, че съм използвала положението си на домашен лекар, за да накарам Матилда да забрави дълга към семейството си заради мен. И това се говори за оня Джак Блейкни, когото миналата седмица всички единодушно заклеймяваха, задето е изоставил горката си съпруга.