— О, скъпа, съжалявам — каза Джейн.
— Следващото, което вероятно ще измислят, ще бъде, че съм убила дъртата вещица, преди да се отметне.
— По-добре го приеми — посъветва я Джейн сериозно. — Няма никакъв смисъл да си криеш главата в пясъка.
— Ти шегуваш ли се?
Джейн й подаде чашата с кафето.
— Съвсем сериозна съм, скъпа. Тази сутрин посетителите обсъждаха нещата тук, в приемната. Представят ги приблизително така: никой от местните няма причина сега да мрази Матилда повече, отколкото миналата година, значи едва ли я е убил някой от тях. Следователно направил го е пришълец, а ти си единствената новодошла, която имаше достъп до нея, пък и с мотив. Съпругът ти, от страх за собствения си живот и за да предпази мисис Ласел, е отишъл при нея. Рут е в безопасност, понеже е на училище. И накрая, но не и на последно място, хората се питат защо Виктор Стърджис умря при не по-малко загадъчни обстоятелства.
— Слушай, ти май говориш сериозно?
— Боя се, че е така.
— Това значи ли, че ми приписват още едно убийство?
Джейн кимна.
— И как съм го направила? Вероятно съм го задушила със собствената му изкуствена челюст?
— Изглежда, че така мислят — очите на Джейн изведнъж се насълзиха, тя не издържа и избухна в луд смях. — Ох, скъпа, не е хубаво, не е хубаво да се смея. Достатъчно тъжно е, че бедният човечец сам си е глътнал ченето, но като си представя как се бориш с деветдесет и три годишен старец, за да му натъпчеш изкуствените зъби в гърлото… — Тя млъкна за момент, за да изтрие сълзите си. — Не, няма смисъл да се говори за това. Светът е пълен с глупави и завистливи хора, Сара. Завиждат ти на късмета.
Сара се замисли върху думите й. Безрезултатно.
— И ти ли мислиш, че съм късметлийка?
— Боже Господи, да! Това е като да печелиш на конни залагания.
— А какво би направила с парите, ако Матилда ги беше оставила на теб?
— Щях да замина на пътешествие. Да видя света, преди да е рухнал под тежестта на мръсотиите, с които го затрупваме.
— Това като че ли е най-голямата мечта на англичанина — сигурно защото живеем на остров. Всеки се стреми да избяга от него. — Тя разбърка кафето си с пръст и разсеяно отпи.
Джейн умираше от любопитство.
— Ами ти какво ще правиш с парите?
Сара се изтръгна от унеса си.
— Най-вероятно ще ги дам за някой свестен адвокат.
Тази вечер, на път за вкъщи, следовател Купър се отби в Мил Хаус. Сара му предложи чаша вино и той не отказа.
— Получихме писмо, в което става дума за вас — каза той, когато Сара му наля.
Тя му подаде чашата.
— От кого е?
— Няма подпис.
— И какво пише в него?
— Че сте убили старец на име Виктор Стърджис заради неговото орехово бюро.
На лицето й се изписа искрена изненада.
— За бюрото е вярно — той ми го подари и то наистина е изключително красиво8сиво. Даде ми го домакинката на старческия дом след смъртта му. Каза, че искал на всяка цена да го приема. Бях трогната — тя уморено поклати глава. — Пише ли как съм го убила?
— Видели са ви да го душите.
— Може и да изглежда глупаво, но в това твърдение има някакво основание. Опитвах се да извадя зъбната протеза от гърлото му. Бедният дядо я беше глътнал, както си дремел в креслото. Бил е вече мъртъв, когато се опитах да му помогна. В бързината ми дойде идеята да пробвам дишане уста в уста, та дано успея някак да освободя дихателните пътища. Сега, когато нещата са вече минали, предполагам, отстрани наистина може да е изглеждало, че го душа.
Купър кимна. Той вече беше успял да провери целия случай.
— Получаваме доста писма за едно-друго и не всички се отнасят до вас — той извади от джоба си плик и й го подаде. — Това е най-интересното. Погледнете го, да видим какво ще кажете.
— Трябва ли да го пипам? — запита тя колебливо. — Ами отпечатъците?
— Не са от значение. Писмото е интересно само по себе си. Който го е писал, е бил с ръкавици.
Тя извади листа от плика и го разгърна върху масата. Беше напечатано изцяло с главни букви:
„РУТ ЛАСЕЛ Е БИЛА В СИДАР ХАУС В ДЕНЯ, КОГАТО УМРЯ МИСИС ГИЛЕСПИ. ОТКРАДНАЛА Й Е ЕДНИ ОБЕЦИ. ДЖОАНА ЗНАЕ, ЧЕ ТЯ ГИ Е ВЗЕЛА. ДЖОАНА ЛАСЕЛ Е ПРОСТИТУТКА В ЛОНДОН. ПИТАЙТЕ Я ЗА КАКВО СИ ХАРЧИ ПАРИТЕ. ПИТАЙТЕ Я ЗАЩО СЕ Е ОПИТАЛА ДА УБИЕ ДЪЩЕРЯ СИ. ПИТАЙТЕ Я ЗАЩО МИСИС ГИЛЕСПИ Я Е СМЯТАЛА ЗА ЛУДА.“