Сара обърна плика и погледна печата на пощенската станция. Писмото беше изпратено от Леармаут.
— Поне не предполагате ли кой го е писал?
— Не.
— Това тук не може да е вярно. Самият вие казахте, че Рут е била под зоркия поглед на училищните възпитателки.
Той я изгледа любопитно.
— Същевременно ви казах и че не отдавам голямо значение на алибитата. Ако младата дама е решила да се измъкне, не виждам как биха могли да й попречат.
— Но Саутклиф е на тридесет мили оттук — възрази Сара. — Не би могла да стигне без кола.
Следователят смени тактиката.
— А как ще коментирате твърдението, че Джоана била луда? Мисис Гилеспи споменавала ли ви е някога нещо подобно?
Сара се замисли за момент.
— Лудост е твърде относителен термин, лишен от смисъл извън контекста.
Той невъзмутимо се върна на въпроса си.
— Не ми казахте дали ви е споменавала нещо в този смисъл.
Тя не отговори.
— Хайде, доктор Блейкни. Ласел не ви е пациентка и няма да издадете лекарска тайна. Освен това знаете, че тя в момента съвсем не е настроена да ви спестява каквото и да било. Според нея вие сте тази, която е убила старата дама, за да не успее да промени завещанието си, и мога да ви уверя, че мисис Ласел определено е склонна да споделя съмненията си публично.
Сара му напомни за чашата, като я посочи с пръст.
— Единственото, което Матилда е споменавала във връзка с това, беше, че дъщеря й е неуравновесена. Смяташе, че причината не е в Джоана, а в несъвместимостта между гените на родителите. Казах й, че говори глупости, но тогава не знаех, че бащата на Джоана е чичо на Матилда. Допускам, че е повлияна от въздействието на рецесивните гени, но тъй като не сме в състояние да проследим нещата по-назад във времето, нищо не мога да кажа със сигурност.
— С други думи кръвосмешение?
Сара неохотно кимна.
— Възможно е.
— Харесвате ли мисис Ласел?
— Та аз едва я познавам.
— Въпреки това съпругът ви изглежда добре се разбира с нея.
— Сержант, това е непочтено от ваша страна.
— Направо не мога да разбера защо толкова се стараете да я защитавате. Тя ви мрази до дъното на душата си.
— Не можете да я упрекнете за това — тя подпря брадичката си с ръка. — Как бихте се чувствали, ако в рамките само на две седмици откриете, че сте продукт на кръвосмесителна връзка, че баща ви е починал от свръхдоза приспивателни, майка ви е умряла по ужасен начин, като и при двамата съществува съмнение за убийство, а като връх на всичко материалната осигуреност, която е била последната ви надежда, е направо изтръгната от ръцете ви и дадена на първия срещнат? При тези обстоятелства намирам, че Джоана се държи учудващо добре с мен.
Купър отпи от чашата си.
— Да знаете нещо за това, че била проститутка?
— Не.
— Или за какво си харчи парите?
— Не.
— Нищо ли не ви хрумва?
— Тези неща изобщо не ме засягат. Защо не попитате нея?
— Опитах. Каза ми да си гледам работата.
Сара кимна одобрително.
— И аз трябваше да направя същото.
Той я погледна в очите.
— Досега никой ли не ви е казвал, доктор Блейкни, че сте толкова добра, та чак не е за вярване? — в думите му се долавяше оттенък на сарказъм.
Тя издържа погледа му, но не каза нищо.
— Жени във вашето положение влизат в къщите на съперничките си направо с колата или пък обработват мебелите им с електрическа резачка. В най-добрия случай усещат много, много силно раздразнение. Защо вие не сте такава?
— Защото съм прекалено заета да крепя пясъчния си замък — отговори Сара тихо, сякаш му доверяваше важна тайна. — Защо не пийнете още малко вино? — Тя напълни чашата си, след това и неговата. — Никак не е лошо. Австралийски Шираз, при това неочаквано евтино.
Купър все повече се убеждаваше, че от двете жени Джоана Ласел беше по-лесно разгадаемата.
— Смятате ли, че с мисис Гилеспи бяхте приятелки?
— Разбира се.
— Защо да се разбира?
— Смятам за приятели всички, които познавам добре.
— Включително мисис Ласел?
— Не. С нея съм се срещала само два пъти.
— Не звучите много убедително.
Тя се усмихна търпеливо.
— Към нея изпитвам нормална човешка симпатия, сержант, също като към Рут и Джак. Знам защо ме питате — никой от нас четиримата не ви устройва. Джоана и Рут може да са го направили само ако не са знаели, че завещанието е променено. Джак или аз може да сме го извършили само ако сме знаели. При това положение все пак най-подходяща за ролята на извършител е Джоана и това е причината да продължавате да ме разпитвате за нея. Предполагам, че подробно сте проучили кога за пръв път е разбрала кой е баща й, и вероятно знаете, че е заплашвала майка си с разгласяването на този факт? — Тя го погледна въпросително и той кимна. — В момента допускате, че като е чула това, Матилда е променила намеренията си за завещанието и на заплахата е отвърнала също със заплаха от сорта на „тогава съвсем нищо няма да получиш“. В отчаянието си Джоана натъпква майка си с приспивателни и срязва вените на старата дама, без да знае, че Матилда вече е успяла да промени завещанието.