— Какво ви кара да мислите, че този сценарий не ме устройва?
— Нали казахте, че през въпросната нощ Джоана била в Лондон.
— Алибито й е много крехко — вдигна той рамене. — Концертът е свършил в девет и половина, което означава, че е имала предостатъчно време да дойде тук с колата и да извърши убийството. Съдебният лекар определя времето на смъртта някъде между девет преди полунощ в събота и три след полунощ на следващия ден.
— На кой период отдава предпочитание?
— Преди полунощ — призна Купър.
— В такъв случай защитникът й съвсем лесно ще направи вашите предположения на пух и прах. Освен това Матилда никога не си губеше времето с преструвки. Тя веднага би казала на Джоана, че е променила завещанието.
— Може мисис Ласел да не й е повярвала.
Сара отхвърли предположението му с усмивка.
— Щом говорим за Джоана, това няма никакво значение. Тя се е готвила да използва писмото на баща си, за да оспори правата на майка си над имуществото. Ако Джоана докажеше, че майка й няма права върху имуществото, изобщо нямаше да има значение на кого Матилда е оставила парите.
— Може да не е била убита за пари. Вие например все още се питате какво означава Укротителят върху главата й. Може мисис Ласел да си е отмъщавала.
Сара не се съгласи с това.
— Виждала се е с майка си извънредно рядко. Матилда веднъж спомена, че за последната една година дъщеря й я е посетила само един път. Какъв трябва да е бил според вас този гняв, който да бъде поддържан в кипящо състояние през толкова продължителен хладен период?
— Не е напълно невъзможно, ако мисис Ласел е наистина неуравновесена — отбеляза Купър.
— Матилда не е била убита в пристъп на гняв — търпеливо обясни Сара. — Било е извършено много педантично, всичко е изпипано до подробности, включително и цветята. Вие ме убеждавахте, че било трудно подреждането им да се възпроизведе без чужда помощ.
Сержантът изпразни чашата си и стана.
— Мисис Ласел работи почасово при един лондонски цветар. Специализирала се е в булчински букети и венци. Не вярвам десетина маргаритки и няколко стръка коприва да представляват трудност за нея.
Той се запъти към вратата.
— Лека нощ, доктор Блейкни. Не ме изпращайте, сам ще намеря пътя.
Докато слушаше как стъпките му отекват в хола, Сара безцелно беше вперила очи в чашата си. Щеше й се да изкрещи, но не смееше да го направи. Пясъчният й замък никога не й беше изглеждал толкова крехък и нестабилен.
Във всяко движение на Джоана имаше съзнателно вложен еротизъм и Джак реши, че и преди това е позирала, най-вероятно за фотографи. За пари или за собствено удоволствие? По-скоро за второто, реши той. Невероятната й суетност беше очевидна.
Лежеше в леглото на Матилда, в спалнята на Матилда и без да подозира, имитираше позата на майка си сред струпаните възглавници. Точно заради това контрастът още повече се подсилваше. Сексуалното излъчване на Матилда беше благородно, спокойно и разбираемо, най-вече защото тя просто не се интересуваше от него; сексуалността на Джоана беше механична, натрапчива, досадна — тя изглежда смяташе, че един и същ визуален стимул може да възбуди всички мъже, по един и същ начин и във всяка ситуация. Джак не можеше да разбере дали тя се държи така от неуважение към него или от презрение към мъжете изобщо.
— Жена ти да не би да е срамежлива? — запита Джоана без повод, след като дълго време бяха мълчали, докато той скицираше.
— Защо питаш?
— Защото виждам, че те шокирам.
Той се усмихна опрощаващо.
— Сара има много отворено и здраво отношение към секса, а поведението ти ни най-малко не ме шокира — то ме обижда, защото виждам, че ме слагаш в числото на мъжете, които се разтреперват от две-три евтини порнографски пози.
Тя зарея поглед някъде встрани от него и за миг замря, вглъбена в себе си. Светлите й очи бяха празни.
— Тогава кажи с какво те стимулира Сара — попита тя след малко.
— Сара се интересува какво се опитвам да постигна в работата си — обясни той, без да промени изражението на лицето си. — Това ми действува стимулиращо.