Сара Блейкни ми каза, че мъжът й е художник. Рисувал личности. Предполагах, че се занимава с нещо подобно. Нещо, което и аз самата бих избрала — живопис или литература. „Слушах много за вашите картини. Лице ви дава Господ, а вий рисувате си друго.“ Сякаш е казано точно за Сара. Тя се възприема като прям и открит човек с установени и здрави възгледи; няма скрити противоречия, няма съмнения. В действителност доста често е неуверена и колеблива. Определено не обича противоречията, предпочита да се съгласи, вместо да се противопостави, и винаги, когато е възможно, бива повече от услужлива. Попитах я от какво толкова се страхува и тя ми отговори: „Учили са ме да бъда любезна и сговорчива, защото такава била съдбата на жените. Родителите не искат да им се мотаят из къщите стари моми и затова учат дъщерите си да казват «да» на всичко, с изключение на секса.“
Ако е така, нещата изобщо не са се променили от мое време насам…
ОСЕМ
Сара чакаше пред входната врата на Барклис Банк на Хилс Стрийт, когато Кийт Смолет пристигна. Беше вдигнала яката на палтото си и изглеждаше бледа и уморена на сивата ноемврийска светлина. Той приятелски я прегърна и я целуна по студената буза.
— Нямаш вид на жена, която току-що е ударила голямата печалба — отбеляза, като я огледа, държейки я за раменете. — Какъв ти е проблемът?
— Де да е само един! — каза тя кратко. — Точно си мислех, че имам по-скоро житейски, отколкото парични проблеми.
Той се усмихна, а слабото му лице се изпъна в дразнещо съчувствен израз.
— Усещам, че пак ще си говорим за Джак.
— Не, няма! — отвърна тя рязко. — Защо всички смятат, че душевното ми равновесие трябва да зависи от този двуличен мерзавец, чиято единствена цел в живота е да опложда всяка изпречила му се женска!
— Виж ти!
— Какво би трябвало да означава това? — запита тя.
— Просто възклицание — той я хвана под ръка. — Значи нещата са доста зле в момента? — Кимна към улицата. — Как се стига до бюрото на Дъган?
— Горе на хълма е. И не, нещата никак не вървят зле в момента. По-скоро обратното — не съм се чувствала така спокойна и овладяна от години — изтощеното й изражение опровергаваше тези думи.
— Или много уморена?
— Джак е мръсно копеле.
Кийт равнодушно вдигна рамене.
— Кажи ми нещо, което не знам.
— Живее с дъщерята на Матилда Гилеспи.
Кийт забави крачка и я погледна замислено.
— Матилда Гилеспи не беше ли старата симпатяга, дето ти остави всичките си мангизи?
Сара кимна.
— И защо му е да живее с дъщеря й?
— Зависи чий коментар слушаш. Едната версия е, че се чувства виновен, тъй като неговата алчна съпруга — това съм аз — е лишила бедната Джоана от това, което й се полага по закон. Има и втора версия — защитава нея и себе си от моите смъртоносни умения в боравенето с кухненски нож. И никой не вижда очевидната причина.
— Каква е тя?
— Долнопробна похотливост. Джоана Ласел е много красива — тя посочи към една врата, десет метра по-нататък. — Това е офисът на Дъган.
Той спря и я дръпна настрани.
— Дай да изясним нещата. Да не би някой да твърди, че си убила старицата заради парите й?
— Това е още една от версиите — обясни тя. — Пациентите ме изоставят на тълпи — по клепките й проблесна влага. — Ако искаш да знаеш, това е истински ад… Минават на другия тротоар, като ме видят. — Тя ядосано си издуха носа. — Съдружниците ми също не са очаровани. Кабинетите им са претъпкани, докато моят е празен. Ако върви така, ще остана без работа.
— Но това е абсурдно! — заяви той ядосано.
— А не е ли абсурдно една възрастна дама да остави всичко, което има, на случайна непозната?
— Вчера говорих по телефона с Дъган. Той каза, че мисис Гилеспи определено те е харесвала.
— Аз също много те харесвам, Кийт, но нямам намерение да ти оставям всичките си пари. Нямаше да се учудя, ако ми беше завещала стотина лири или дори своя Укротител, но да ми даде цялата си кесия просто няма смисъл. Не съм направила нищо за нея, освен че съм се смяла на шегите й и от време на време съм й предписвала обезболяващи.
— Може това да й е стигало — предположи той.