— Сержант Купър, следовател. Полицейско управление Дорсет.
— Орлов, Дънкан Орлов. — Мъжът прокара ръка по широкото си, все още красиво лице. Ръката му трепереше. — Очаквахме ви. Страшна работа ви казвам. Не мислех, че крясъците на Джени Спиди могат да са толкова непоносими. Горката жена. Тя иначе е много кротка, стига нещо да не я разстрои. Не мога да ви опиша какво беше, след като намери Матилда. Изхвръкна от къщата и виеше като зъл дух. Успя да зарази и съпруга си и той също изпадна в нейното състояние. Веднага усетих, че трябва да е станало нещо ужасно, и затова се обадих на вашите хора и на линейка. Слава Богу, те дойдоха бързо и за щастие водеха със себе си сестра. Тя направо сътвори чудеса — успокои семейство Спиди за рекордно късо време. Страшна работа — повтори той. — Тук си живеем толкова спокойно. Хич не сме свикнали с такива неща.
— Никой не е — каза Купър. — Предполагам, вече знаете какво е станало.
Събеседникът му печално разпери ръце:
— Единствено, че Матилда е мъртва. Задържах двамата Спиди при мен, докато дойде полицейска кола — съобразих, че е по-добре да припаднат при мен вкъщи, не съм ли прав? Не можех да оставя жена си сама на долния етаж, докато не се уверя, че няма никаква опасност — знае ли човек? Както и да е, вашите момчета ме бяха предупредили освен това да чакам, докато някой дойде да ме разпита. Май е по-добре да влезете. Вайълит е в гостната. Не се чувства добре, но кой би я упрекнал при тези обстоятелства? Да ви кажа и аз не съм в най-добрата си форма.
Той се отдръпна, за да пропусне Купър през вратата.
— Първата вдясно — обясни мъжът и последва полицая в уютна и малко претрупан мебелирана стая. В единия ъгъл тихо работеше телевизор. Орлов се наведе над жена си, която се беше проснала на близката софа.
— Това е сержантът. Дошъл е да поговори с нас — обясни той, като с едната си ръка внимателно я изправи до седнало положение, а с другата подхвана краката й и ги спусна на пода. След това бавно отпусна тежкото си налято тяло до нея на софата и с кимване покани сержанта да седне в близкото кресло.
— Джени крещеше нещо за кръв — довери той съвсем неуместно, — червена вода и кръв. Все това крещеше, през цялото време.
Вайълит потръпна.
— Говореше и за Христос — прошепна тя. — Чух я. Казваше, че Матилда приличала на Христос. — Вдигна длан към бледите си безкръвни устни. — Мъртва като Христос в окървавена вода. — Очите й се напълниха със сълзи. — Какво е станало с нея? Наистина ли е мъртва?
— Страхувам се, че е така, мисис Орлов. Съдебният лекар смята, че смъртта е настъпила между девет часа вечерта и полунощ в събота. Разбира се, засега това заключение е приблизително. — Той ги огледа последователно. — Бяхте ли тук през тези три часа?
— Бяхме тук през цялата нощ — отговори Дънкан. Личеше съвсем ясно, че се разкъсва между доброто възпитание, което му подсказваше да не задава въпроси, и естествената нужда да задоволи почти непреодолимото си любопитство.
— Не ни казахте какво се е случило — не издържа той. — Знаете ли колко е страшно, когато не знаеш какво е станало? Ще почнем да си въобразяваме какви ли не ужасии.
— Да не би да е била разпната? — запита Вайълит с треперещ гласец. — Казвам го, понеже не мога да си обясня защо иначе Джени ще говори, че била като Христос.
— Аз пък предполагам, че някой се е опитвал да почисти, след като го е направил — обади се Дънкан. — Защо иначе навсякъде ще има окървавена вода? Всеки ден слушаме за такива неща — как убиват възрастни хора заради пари. Понякога вършели с тях ужасни неща, преди да ги умъртвят.
— Ох, нали не е била изнасилена? Не бих могла да го понеса! — изхлипа Вайълит.
Сержант Купър започваше да изпитва съчувствие към тази възрастна двойка. Както повечето свои връстници, те прекарваха последната част от живота си в непрекъснат страх, защото медиите сериозно се бяха заели да ги убеждават, че непрекъснато са под заплаха. Той, разбира се, знаеше какво казва статистиката — че най-изложени на опасност от насилствена смърт са младите, във възрастта между петнадесет и двадесет и пет години. Беше разследвал толкова много пиянски скандали и побоища и беше прибирал от мръсните улички зад кръчмите толкова надупчени с ножове или премазани с тежки предмети тела на млади хора, че просто нямаше как да се съмнява в статистиката.
— Умряла е във ваната си — обясни той със служебен тон. Вените на китките й са били срязани. За момента съдебният лекар е склонен да определи случая като самоубийство и разпитваме само за да изясним за следствието, защо е посегнала на живота си.
— Но Христос не е умрял във вана! — отбеляза Вайълит тъповато.