— Може да е съществувала възможност да докажа, че не съм знаела за завещанието, ако го е била направила два дни преди смъртта си. Сега вече не мога да им разправям подобни неща. Това са три месеца.
Джон Хепгуд се изкашля.
— Доктор Блейкни, струва ми се, че насочвате нещата в неправилна посока. Доколкото си спомням, нощта, в която е умряла мисис Гилеспи, се падаше събота. Къде бяхте през тази нощ и какво правихте2 И през деня. Нека видим дали изобщо има нужда да доказвате, че не сте знаели за завещанието.
— Бях вкъщи на повикване. Оправях книжата, когато разбрах за завещанието.
— Търсиха ли ви?
— Само веднъж, малко преди девет. Не беше нищо сериозно, така че оправих нещата по телефона.
— Съпругът ви беше ли с вас?
— Не, през този уикенд той беше отишъл в Стратфорд. Бях сама — тя се усмихна разбиращо. — Мистър Хепгуд, не съм слабоумна. Ако имах алиби, досега да съм го използвала.
— В такъв случай бих ви посъветвал да имате повече вяра в полицията, доктор Блейкни. Каквото и да пишат по вестниците, засега имаме най-добрите полицаи в света.
— Дори да сте прав, мистър Хепгуд, лично аз не вярвам в алибито си и имам гадното чувство, че и вашите умни полицаи са на същото мнение.
Тя бавно изпука пръстите си един по един.
— Имам мотив, имала съм и всички необходими условия. Ако не ви е известно, преди да й бъдат прерязани вените, тя е била упоена с приспивателни, които й предписвах аз. Отгоре на това цяла една година съм специализирала съдебна медицина, защото преди да взема специалност вътрешни болести, имах намерение да ставам съдебен лекар. Ако някой е знаел как да имитира самоубийство, това съм аз. Дайте ми сега разумен довод, който да приведа в своя защита, когато полицаите дойдат да ме арестуват.
Директорът на банката дълбоко се замисли.
— Ама че проблем! — белите му вежди мърдаха надолу-нагоре. — Кажете ми какво правихте през онази събота.
— Обикновените неща. Работих в градината и по къщата. Мисля, че през по-голямата част от деня подрязвах розите.
— Някой видя ли ви?
— Какво значение има дали някой ме е видял? — в гласа й съвсем ясно се долавяше раздразнение. — Матилда е била убита по някое време през нощта, а аз, бъдете сигурен, не подрязвам розите по тъмно.
— Какво правехте тогава?
„Ругаех Джак. Самосъжалявах се.“
— Боядисвах една от спалните.
— След като през целия ден сте работили в градината?
— Все някой трябва да го свърши.
Всички мълчаха. После Хепгуд се обади:
— Вие май сте работохоличка — предположи той неуверено. Тя му напомняше за жена му, която непрекъснато се движеше, никога не се свърташе на едно място и успяваше да си намери работа, където и да отидеше.
Сара се усмихна уморено.
— Повечето жени сме такива. Не можеш да зарежеш къщата, защото ти се е прищяло да правиш кариера. Ако се опитаме, ни лепват разни интересни етикети. Не дай Боже жената да си покаже носа от къщата — ще вземе да се намесва в мъжките работи.
Тя разтри уморените си очи.
— Вижте, това няма нищо общо с въпроса. Доколкото разбирам, Матилда ме е поставила в безизходица. Каквото и да сторя, ще бъде виновна в очите на дъщеря й и внучката й. Няма ли начин просто да се махна от пътя им и да ги оставя сами да се оправят?
— Нищо не ви пречи да им върнете всичко под формата на дарение — каза Дъган, — но само след като имуществото веднъж вече е станало ваша собственост. Това обаче би било твърде неефикасен начин за използване на парите. Данъкът по дарението ще бъде огромен — той се усмихна виновно. — Все едно, че сте заплюли желанието на мисис Гилеспи. Права или крива, тя не е искала мисис или мис Ласел да наследят парите й.
Кийт се пресегна за куфарчето си.
— Наложително ли е доктор Блейкни да вземе решение сега — запита той- има възможност да отложим нещата за седмица-две, докато полицията приключи със случая? Струва ми се, че доктор Блейкни би взела решението си много по-спокойно, след като разследването бъде прекратено.
Предложението му беше прието, но за Сара това беше само отлагане на вече решени неща.
Кийт и Сара обядваха в малък ресторант в подножието на хълма. Той заговори, наблюдавайки я над ръба на чашата си.
— Сценка ли им изигра или наистина те е страх да не те арестуват?
— Какво значение има?
Той с учудване установи, че заминаването на Джак я беше разтърсило много повече, отколкото би могло да се очаква. Никога преди не я беше виждал толкова нервна.
— Има значение — Кийт беше решил да говори направо. — Ако те интересува, дойдох в този ресторант, за да те питам какво смяташ да говориш в полицията. И още нещо — кажи ми какъв смисъл има да се самоизмъчваш за нещо, което може никога да не стане?