— Наистина идвам от Лондон — съгласи се Кийт — и ако можете за ми кажете къде е Джак, ще ви бъда много благодарен.
Вайълит хвърли нервен поглед към вратата на Джоана, после посочи пътечката, която водеше към далечния ъгъл на къщата.
— В градината — прошепна тя, — в лятната къща. Използва я за студио. Но, моля ви, не й казвайте, че сме говорили. Аз все си мислех, че Матилда е цапната в устата, но Джоана… — Вайълит вдигна очи към небето. — Нарече мистър Блейкни хомосексуалист.
Тя нервно размаха ръка, сякаш го пъдеше.
— Бързо, бързо, вървете, защото ще вземе да ме види, че говоря с вас, и Дънкан ще побеснее. Много е уплашен.
Стреснат от от странното й държане, Кийт кимна и тръгна по същата пътека, по която Сара беше вървяла след Рут.
Напук на студа вратата на лятната къща беше отворена и докато прекосяваше моравата, той ясно чу женски глас да изпълнява позната песен на Кол Портър. Не можеше да бъде сбъркан с друг, беше богат и неповторим. Съпровождаше го единствено пиано.
Кийт застана на входа.
— Откога си почитател на Клио Лейн, Джак? А пък аз си мислех, че Сара е нейна отчаяна почитателка. — Той щракна копчето и извади касетата, после внимателно прочете ръкописния текст на лицевата й страна. — Така, така. Ако не греша, това е касетата, която записах за Сара, преди да се ожените. Тя знае ли, че си я взел?
Джак го наблюдаваше отегчено. Канеше се да го посъветва, както му беше навик: „Стига си се репчил“ — това беше редовният му отговор на неизменно критичните забележки на Смолет. Но изведнъж му хрумна нещо по-добро. Даде си сметка, че този път наистина му е приятно да види надутото копеле. Толкова приятно, отбеляза той на себе си, че дори беше склонен да измени на шестгодишните си навици и да го срещне като приятел, а не като зъл семеен дух. Затова остави четката в буркана с терпентин, избърса се в предната част на сакото си и миролюбиво протегна изцапаната си с бои ръка.
— Предполагам, че Сара те изпраща.
Кийт се направи, че не вижда ръката му, като нарочно се престори, че оглежда спалния чувал, захвърлен в ъгъла. После се пресегна, взе един стол и седна.
— Не ме изпраща Сара. Оставих я в Пул. Тя не знае, че съм тук. Дойдох да се опитам да те вразумя — той се загледа в портрета. — Това, предполагам, е мисис Ласел.
Джак кръстоса ръце на гърдите си.
— Как ти се струва?
— Тя или портретът?
— И двете.
— От нея видях само двайсет сантиметра през процепа на вратата — той наклони глава на една страна, разглеждайки портрета. — Попрекалил си с пурпурните нюанси… Тя какво, да не би да е нимфоманка? Или това е израз на подсъзнателните ти копнежи?
Джак също седна, точно на стола срещу него. Студът и твърдите дъски на пода, където спеше, бяха нанесли сериозни поражения на гръбните му мускули. Това го правеше раздразнителен и той се запита кое би било по-рицарски — да фрасне стария приятел Кийт по носа веднага или първо да го предупреди. Реши да продължи разговора.
— Тя не е такава през цялото време — съобщи той съвсем сериозно. — Само когато се надруса.
На Кийт му бяха нужни няколко секунди, за да сдъвче информацията.
— Съобщи ли на полицията?
— Какво?
— Че употребява наркотици.
— Не.
— За всички ни щеше да е по-добре, ако не ми го беше казвал и аз изобщо не бях го чувал.
— Защо?
— Защото съм на страната на закона и реда и приятелството ни няма да ми попречи да действам в съответствие с дълга си.
— Не упреквай професията си, че нямаш приятели, Смолет — изръмжа презрително Джак. — Сърди се на себе си, че си предал приятелите заради кариерата си — той кимна към къщата. — Има нужда от помощ, но човека, който може да й помогне, тя изобщо не иска да види. Сигурно си се досетил, че става дума за Сара. Ще ми кажеш ли с какво ще й бъде полезен един полицай?
— Ще й попречи да убие още някого.
Джак замислено потри с длан небръснатата си буза.
— Значи, щом е изпаднала до наркотиците, може да се предположи, че е деградирала достатъчно, за да убие и майка си. Това са пълни лайна, Кийт, и ти го знаеш.
— Може, но това означава мотив, много по-ясен от този, който са лепнали на Сара. Предостатъчно е, че е пристрастена, да не говорим до какви изменения на личността води това. Дори да не е убила бабата за пари, вероятно ще се докаже, че е достатъчно неуравновесена, за да го направи в пристъп на ярост.