Тя си е тя, но Дънкан е съвсем друга беля. Умът му продължаваше да си е на мястото, само дето е станал по-малко подвижен, защото рядко го употребява. Това че все още осъзнава какво прави, е много интересно явление, като се има предвид, че от четиридесет години притъпява резеца на интелекта си в дебелата и твърда талпа, на която оприличавам главата на Вайълит. Понякога се питам колко ли помнят от миналото. Дори се тревожа, че някой път Вайълит ще се разчурулика пред Джоана и Рут ще изплюе камъчето, което, за нейно собствено добро, е най-хубаво да държи под езика си. Всички ние имаме толкова общи тайни!
Препрочетох някой от ранните си дневници и открих нещо, което ме натъжи. Казала съм на вайълит — само седмица преди венчавката, — че бракът й изобщо няма да изтрае дълго. Ако бедното създание имаше някакво чувство за хумор, би могло с пълно основание да претендира, че ще се смее последно.
ДЕВЕТ
На другия ден по обед Сара позвъни на вратата на Сидар Хаус. Джоана изобщо не изглеждаше изненадана, че я вижда. Дари я с най-любезната си усмивка и я покани да влезе.
— Четях вестниците — каза тя, сякаш Сара я беше попитала какво прави. После двете се упътиха към гостната.
— Сядайте. Ако идвате да се видите с Джак, той не е тук.
Посрещането съвсем не приличаше на онова, което Кийт й беше описал. Сара се запита защо Джоана прави това. Едва ли се дължеше на наркотиците, за които Кийт й беше опявал до втръсване; помисли си, че по-вероятно е причината за любезното й държание да е любопитството. Предположението изглеждаше доста правдоподобно — Джоана беше дъщеря на Матилда, а Матилда беше жена с неутолимо любопитство.
— Не идвам да се видя с Джак, а с вас.
Джоана също седна, но не каза нищо.
— Винаги съм харесвала тази стая — заговори Сара бавно. — Много е уютна. Майка ви обикновено седеше там — тя посочи високия плетен стол, обърнат към прозорците. — Когато слънцето грееше през стъклата, косата й се превръщаше в сребърен ореол. Между вас има голяма външна прилика, но предполагам, че и без мен го знаете.
Джоана я гледаше мълчаливо със странно безизразни очи.
— Може би не ви е приятно да говорите за майка си точно с мен?
Джоана отново не отговори и на Сара, която предварително си беше представила нещата малко по-другояче, тишината изведнъж се стори непроницаема като тухлена стена.
— Надявах се — изрече тя — да направим опит, как да кажа, да стъпим на обща основа.
Отново не последва отговор и след като изчака малко, Сара продължи:
— Честно казано, никак не ме привлича възможността да оставим нещата в ръцете на адвокатите. Да го направим е все едно да изгорим парите, само и само да сложим край на тази история. Те ще налапат толкова много, че за нас ще остане само гол кокал. Това ли искате?
Джоана й обърна гръб, загледа се към градината и попита:
— Не се ли дразните от факта, че съпругът ви живее при мен, доктор Блейкни?
Сара също погледна навън. Каза си, че думите на Джоана можеха да се приемат и като признак за разчупване на ледовете между тях, макар и не по начина, по който й се искаше.
— Това едва ли е от някакво значение в момента. Ако намесим Джак, ще стигнем до задънена улица. Той има неприятната способност да се вмъква почти във всеки мой разговор, независимо дали присъства или не, така че наистина бих предпочела, ако е възможно, да го държим по-далече от нашия.
— Мислите ли, че е спал с майка ми?
Сара въздъхна едва чуто.
— Това важно ли е за вас?
— Да.
— Е, тогава ще ви кажа, че изобщо не вярвам да го е правил. При всичките си недостатъци Джак никога не е бил използвач.
— Може тя да го е помолила.
— Съмнявам се. Матилда притежаваше силно развито чувство за собствено достойнство.
Джоана се обърна и я погледна ядосано.
— Предполагам, знаете, че му е позирала гола. Намерих една от работните скици на бюрото й. Рисунката е от тоя тип изображения, които не оставят много храна за въображението. Бихте ли нарекли това достойно? Тя беше достатъчно стара, за да му бъде майка.
— Зависи от гледната точка. Ако виждате женската голота като нещо поначало унизително или преднамерено предизвикателно, бих се съгласила, че действията на Матилда са били недостойни. Но това е опасен начин на мислене, който идва от най-мрачните времена и е поддържан от най-фанатичните религии. Ако обаче погледнете на голото тяло, било то мъжко или женско, като на едно от творенията на природата и поради това също толкова красиво и удивително, както всичко останало на тази планета, сигурно не бихте видели нищо срамно да се предостави на един художник възможността да го изобрази.