— Бързата кучка слепи ги ражда — подсказа той.
— Не. По-скоро нещо в смисъл: „На каквото си постелеш, на такова ще легнеш“. „Сухи гащи риба не ядат“ — тя се усмихна тъжно. — Случвало ли ви се е понякога цял ден да ви се върти в главата една и съща песен, например „Хей, Джуд“? Същото е и с Джак — има неприятната способност да ти се набива в паметта, без да можеш да го изкараш оттам.
Купър се засмя.
— Аз съм по-скоро от поколението, което слушаше „Бяла, бяла Коледа“, но схващам за какво говорите — той погледна към къщата. — Щом успокоението не идва от съпруга ви, остава мисис Ласел. Да не би да се е примирила със завещанието?
— Не. Но поне успя да ме убеди, че не е убила майка си.
— И как успя да го направи? — запита той с особен тон.
— Женска интуиция, сержант. Вие вероятно бихте го окачествили като наивност.
— Естествено — потупа я той бащински по ръката. — Знаете ли, защо не опитате да се отучите да се държите покровителствено с хората, да не гледате на тях така високомерно и снизходително? Ако успеете, уверявам ви, ще започнете да виждате нещата по съвсем различен начин.
— Покровителствено? — повтори тя изненадано.
— Може да се нарече и другояче — интелектуален снобизъм или чувство за непогрешимост. Подобни неща се прикриват много добре под маската на наивността, защото „наивност“ все пак звучи доста по-приемливо. Вие сте много решителна жена, доктор Блейкни, и проявявате необмислена прибързаност не от глупост, а поради непоклатимата увереност, че всичко знаете и разбирате по-добре от останалите. Аз обаче разследвам убийство — той се усмихна хладно. — Не вярвам, че мисис Гилеспи щеше да ми хареса, по-скоро съм склонен да приема общото мнение, че е била злонамерена стара кранта, която безогледно е хвърляла къчове наляво и надясно и е наранявала хората. То обаче не дава никому правото да ускорява естествения й край. Но не това е важното. Въпросът, на който искам да обърнете внимание, е, че този, който я е убил, никак не е бил глупав. А и е бил достатъчно близък с нея и достатъчно ловък, че да успее да й сложи на главата онова фантастично, дяволско украшение, да я замъкне полуприпаднала във ваната и да й пререже вените. Който и да е бил този човек, няма по собствена инициатива да ви даде доказателства срещу себе си, а ще прави точно обратното — съзнателно ще създава впечатление на невинен. Вашето абсурдно допускане, че интуитивно можете да отгатнете кой е виновен и кой не, е чиста проба интелектуално нахалство, и то от най-лош вид. Ако беше толкова фасулско — извинете ме за израза — да се разпознаят убийците сред останалите хора, сега щяхме да сме чували за убийствата само благодарение на старите пожълтели книги.
— О, Боже — възкликна тя, — аз май ви ядосах. Съжалявам.
Той я погледна с упрек.
— Ето че сега се държите високомерно с мен.
Тя отвори вратата на колата си.
— Май е по-добре да се махна, за да не се изкушавам да ви върна обидите.
— Карайте, аз съм свикнал. Професия.
— Не се изненадвам — тя се настани зад волана. — Едва ли съм единственият човек, принуден да понася недодяланата ви философия. Още не сте убеден, че Матилда е била убита, но това не ви пречи да крещите „Горе ръцете“ и да хвърляте всички в паника. Какво ви пречи, че предпочитам да мисля за мисис Ласел като за умна жена, която не би си отрязала всички пътища за оспорване на завещанието, като ликвидира майка си?
— Това би трябвало повече да интересува вас — отвърна той меко. — Може най-неочаквано да се озовете в моргата.
— Защо, ако мога да знам? — попита тя с неприкрито презрение.
— Правили ли сте завещание, доктор Блейкни?
— Да.
— В полза на съпруга си, нали?
Тя кимна.
— Значи, ако случайно утре вие умрете, той ще наследи всичко, включително и оставеното ви от мисис Гилеспи?
Сара запали колата.
— Намеквате, че Джак може би възнамерява да ме убие?
— Не непременно той — отвърна сержантът сериозно. — Много повече ме тревожи фактът, че Джак в случая е — разбира се, засега потенциално — много подходяща партия за женитба. Това важи естествено8само ако умрете, преди да промените завещанието си. Тези предположения са интересни, не смятате ли?
Тя го изгледа гневно през отвореното стъкло.
— И точно вие ще ми разправяте, че Матилда е била злонамерена! — Сара яростно дръпна скоростния лост. — В сравнение с вас тя щеше да бъде направо невинен младенец. Жулиета и Яго. Ако не разбирате сравнението, седнете да попрочетете Шекспир.
Тя рязко освободи съединителя. Колата потегли със 8свирене на гумите и по краката му се посипа чакъл.