— Зает ли сте, мистър Блейкни. Или ще ми отделите няколко минути? — Купър се облегна на вратата и запали цигара.
Джак го погледна и пак се обърна към картината.
— Ако кажа, че съм зает, ще си тръгнете ли?
— Не.
Джак вдигна рамене, захапа четката, с която работеше, и взе от поставката на статива по-дебела, за да уплътни леката мазка, току-що нанесена от него. Купър мълчаливо го наблюдаваше и пушеше.
— Добре — каза Джак най-после, натопи четките в терпентина и се обърна към сержанта. — Какво има?
— Кой е Яго?
— Не ми казвайте, че сте дошли да ме питате точно това — засмя се Джак.
— Така е, но все пак бих искал да знам.
— Герой от пиесата „Отело“. Събрат по душа на Макиавели. Манипулира чувствата на хората, с цел да унищожи самите хора.
— Отело не беше ли един черен тип?
Джак кимна.
— Яго го довежда до патологична ревност и Отело убива жена си Дездемона, а след това се самоубива, защото разбира, че всичко, което Яго му е разказал за нея, е било чиста лъжа. Това е разказ за маниакалната страст и излъганото доверие. Прочетете го, ще ви бъде интересно.
— Сигурно ще го направя. Как е успял Яго да предизвика ревността на Отело?
— Като използвал емоционалната му лабилност. Убедил го, че Дездемона има връзка с по-млад и по-привлекателен мъж. Отело му повярвал, защото разказът на Яго съответствувал на неговите най-големи страхове — Джак седна срещу Купър и кръстоса дългите си крака. — Преди да се наниже на меча си, той говори за себе си като за човек, който е „неразумен в любовта си, но дълбоко любещ“. В наши дни много хора, които знаят цитата, но не познават пиесата, разбират тези думи неправилно. Те смятат, че „неразумен в любовта“ е констатация за несполучлив избор на брачния партньор, а истината е, че Отело говори за своята вече осъзната глупост. Той се упреква, че не е вярвал на жената, която е обожавал, и не е успял наистина да повярва, че любовта може да е взаимна и тя да му отвръща със същите чувства.
Купър стъпка угарката.
— Злободневна история, значи — промърмори той, загледан в спалния чувал в ъгъла. — В момента жена ви изглежда също може да влезе в категорията на „неразумните в любовта“, още повече че вие никак не я окуражавате да мисли другояче. Не сте ли малко жесток, сър?
Джак с изненада си даде сметка, че започва да харесва този човек.
— Не съм и наполовина толкова жесток, колкото би трябвало. Защо искахте да знаете за Яго?
— Жена ви го спомена, сравнявайки ме с мисис Гилеспи. Каза, че било все едно да се сравнява Яго д Жулиета — той се усмихна кротко. — Само защото споменах, че ако тя умре ненадейно, вие ще се окажете много изгодна партия за женитба. — Извади нова цигара, огледа я и я върна отново в пакета. — Но аз някак не мога да си представя мисис Гилеспи в ролята на Жулиета. Може би повече би й подхождал крал Лир — ако не греша, той беше човекът, доведен до лудост от собствената си дъщеря.
— Дъщери — поправи го Джак. — Имал е две или по-точно казано, две от дъщерите му са станали причина да се побърка. Третата се опитала да го спаси — той почеса брадясалата си буза. — Значи сега сте взели на мушката Джоана, така ли? Ако правилно съм проследил мисълта ви, Джоана убива майка си, за да я наследи, но с ужас установява, че Матилда е променила завещанието си. Веднага започва да се увърта около мен, за да ме отдалечи от Сара и след като я ликвидира, при първи удобен с8случай да ме ожени за себе си. — Джак учудено заклати глава. — Или може би смятате, че и двамата сме в играта? Страхотна конспирация!
— И по-странни неща са ставали, сър.
Джак разкърши схванатите си рамене.
— Аз по-скоро предпочитам версията на Джоана. Изглежда по-логична и доста по-правдоподобна.
— Тя обвинява жена ви.
— Знам. Една много спретната и прегледна хипотеза. Единственото й слабо място е, че Сара никога не би могла да го направи, но не упреквам Джоана за заблуждението й. Ревността напълно я заслепява.
— Вас ли ревнува? — намръщи се Купър.
— Не, за Бога, не — засмя се искрено Джак. — Тя май не ме хареса особено. Смята ме за хомосексуалист, понеже не може по друг начин да си обясни защо съм напълно неподатлив на чара й. — Той забеляза любопитството на Купър, но не се разпростря в обяснения. — Ревнува майка си, разбира се. Докато не е открила, че има съперница, тя се е чувствала напълно комфортно в атмосферата на взаимна омраза, царяща между нея и Матилда. Ревността се подхранва от самолюбието и от чувството за собственост и има много малко общо с любовта.
— Да не искате да кажете, че е знаела за техните отношения още преди смъртта на майка си?
— Не. Ако е знаела, все щеше да направи нещо. — Джак отново почеса брадата си. Изглеждаше замислен. — Сега вече е късно за каквото и да било, а това само усилва ревността. Тя ще започне постепенно да забравя грешките на майка си, ще се впусне да фантазира за отношенията между Сара и Матилда и ще затъне в упреци към себе си заради пропуснатите възможности. Ако си говорим честно, всеки има нужда да вярва, че е обичан от майка си. Това е единствената междучовешка връзка, от която сме напълно зависими.