— Жена ви току-що е била при мисис Ласел. Знаехте ли?
Джак поклати глава отрицателно.
— Срещнах я, когато си отиваше — обясни Купър. — Била се убедила, че мисис Ласел не е убила майка си. Съгласен ли сте с нея?
— Може би.
— Току-що ми казахте, че бунтът на мисис Ласел е целял да причини колкото е възможно по-голяма вреда на обекта на омразата й. Нима смъртта не е най-голямата възможна вреда?
— Говорех за неща отпреди двадесет-тридесет години. А вие ми говорите за настоящите събития. Бунтарството е присъщо на младите, сержант, а не на хората в средна възраст. То възмущава и дразни възрастните, защото ги кара да си спомнят какви компромиси със съвестта си са направили навремето.
— Тогава какво ще кажете за бунта на Рут?
Джак го изгледа мързеливо.
— Защо не питате нея?
— Защото я няма — обясни Купър, — а вие сте тук.
— Тогава попитайте майка й. Не на мен, а на вас ви плащат да ровичкате.
Купър му се усмихна почти развеселен.
— Харесвате ми, мистър Блейкни, макар че един Господ знае защо, харесва ми и жена ви, ако това ви интересува. Вие сте прями хора, които ме гледат в очите, когато говорят с мен. И ако искате, вярвайте, това стопля сърцето ми, защото макар да върша работата, която обществото изисква от мен, то в повечето случаи ми се отплаща, като ме нарича прасе. Думите ми не означават, че не бих арестувал вас или жена ви, или и двамата заедно, ако, да речем, се окаже, че сте убили бедната старица. Аз съм от старото поколение, което вярва, че обществото може да функционира единствено ако се опира на определени правила и закони. Макар да отнемат част от свободата му, те го правят само за да му я осигурят в по-голямо количество.
И щом съм почнал, нека ви кажа — не харесвам нито мисис Ласел, нито дъщеря й и ако бях такъв човек, че да арестувам хората, които не ми харесват, щях да съм ги прибрал още преди седмица. Можеш да си помислиш, че са си обявили състезание по злоба. Джоана мрази жена ви, Рут мрази майка си, но и двете не посочват никакво разумно основание за омразата си. Обвиненията им са мъгляви и безпочвени. Без никакво обяснение Рут заявява, че майка й е курва, а мисис Ласел обвинява жена ви в убийство, но когато я питам на какво основание, не може да каже нищо смислено. — Той хвърли изпушената до филтъра цигара на тревата. — Повече обаче ме тревожи други. Вие и съпругата ви изглежда знаете за тези две жени и за отношенията им с мисис Гилеспи повече, отколкото знаят самите те, но поради някакво криворазбрано човеколюбие не желаете да говорите. Може би в интелектуалните7среди се смята за неизискано да си пъхаш ръцете в нечистотиите на живота, ала все пак внимавайте — ако нещата продължават така, смъртта на мисис Гилеспи ще си остане една неразрешена загадка и човекът, който най-много ще пострада, ще бъде доктор Блейкни. Тя е единственото лице, което има ясен мотив. Това, че няма нищо общо с убийството на нейната пациентка, може да бъде окончателно доказано само ако бъде обвинен някой друг. Сега ми кажете откровено: наистина ли толкова малко ви интересува съдбата на жена ви, че да позволите името й да бъде очернено само защото ви е неприятно да съдействате на полицията?
— Мили Боже! — възкликна Джак с неподправено възхищение. — Ще трябва наистина да нарисувам портрета ви. Две хиляди? Нали за толкова се разбрахме?
— Не отговорихте на въпроса ми — напомни търпеливо полицаят.
Джак взе скицника си и обърна чиста страница.
— Постойте така за момент — нареди той разсеяно, взе парче въглен и бързо започна да нахвърля работна скица. — Голяма реч дръпнахте. И жена ви ли е така благоприлична, почтена и благородна като вас?
— Ставате груб.
— Не е вярно — Джак му хвърли бърз поглед, преди да продължи работата си. — И на мен ми се е случвало да си мисля, че отношенията между полицията и обществото са опорочени. Полицаите са забравили, че са само временно поканени; по-голямата част от обществото също е забравила това, защото сама е избрала законите, които я управляват и разпределят отговорностите. Тези отношения би трябвало да са основани на взаимна търпимост, а са се изродили във взаимна подозрителност и нетърпимост. — Той се усмихна обезоръжаващо и открито. — Радвам се да видя полицай, който изглежда споделя моята гледна точка. Освен това се интересувам от жена си и не искам името й да бъде очернено. Това задоволява ли ви?
— Не сте ли си ходили вкъщи, откакто дойдохте тук?
— Когато работя, не ходя никъде.
— Ами тогава вземете да поизлезете. Във Фонтуел клюкарите са събрали истински обществен съд, който се занимава единствено с жена ви. А тя е нов човек тук, пък и вие никак не й помагате да се пребори със зложелателите си. Вече е загубила голяма част от своите пациенти.