Тя нацупено мълчеше и нервно стържеше по килима с върха на обувката си.
— Стопирах — заяви тя неочаквано. — Не исках да ви кажа, защото ако се разбере в училище, даскалите ще изпоприпадат.
— Когато напуснахте Сидар Хаус в пет часа, баба ви беше ли жива?
Тя изглежда се обърка от внезапната смяна на темата.
— Трябва да е била, нали, щом не съм я убила.
— Значи сте говорили с нея.
Рут едва успяваше да сдържа яда си.
— Да — с досада отговори тя. — Ключът ми беше останал в училище и трябваше да звъня на външната врата.
— Тя сигурно ви е попитала с какво сте дошли. Щом е било на стоп, едва ли ви е очаквала.
— Казах, че ме е докарал един приятел.
— Но това е било лъжа, нали? И защо, след като сте знаели, че ви предстои да се връщате пак на стоп, вече по тъмно, не помолихте баба си да ви откара? Тя е имала кола и освен това според вашите думи ви е обичала. Щеше да ви откара, без дума да обели. Защо сте предприели риска да пътувате на стоп по тъмно?
— Тогава изобщо не се замислих за това.
— Откъде хванахте кола в обратната посока, мис Ласел? От самото село или извървяхте трите мили по черния междуселски път, за да стигнете до магистралата? Ако са ви взели от Фонтуел, ще можем да намерим шофьора.
— Минах по черния път — каза тя колебливо.
— С какви обувки бяхте?
— С маратонки.
— Сигурно сте оставили следи по целия път. На онази дата през целия предиобед е валял дъжд. Явно на момчетата от следствието утре им предстои разходка сред природата. От обувките ви ще разберем дали казвате истината и ако ме лъжете — усмихна се той мрачно, — ще се постарая да направя живота ви ад. Ще разпитам всички момичета от училището под предлог, че искам да разбера кой ви е бил съучастник, като ви е прикривал, докато сте отсъствували без разрешение. Същевременно ще се опитам да установя какво сте откраднали и защо. Ако в края на разпита у някого е останал и грам доверие във вас, ще повторя всичко отначало. Ясен ли съм? И така — кой ви закара при баба ви?
В очите на момичето проблеснаха сълзи.
— Това няма нищо общо със смъртта й.
— Тогава какво ви пречи да ми кажете?
— Ще ме изключат от училище.
— Ще ви изключат още по-бързо, ако поискам всичките ви лични вещи като необходими за разследването.
Тя захлупи лице в дланите си.
— Приятелят ми — едва чуто каза тя.
— Име? — запита Купър неумолимо.
— Дейв. Дейв Хъджис.
— Адрес?
Тя поклати глава.
— Не мога. Той ще ме убие.
Купър гледаше наведената й глава.
— Как се срещнахте с него?
Рут повдигна мокрото си от сълзи лице.
— Работеше по асфалтирането на алеите в училището — тя прочете неодобрението в очите му и спонтанно се заоправдава. — Не е това, което си мислите.
— Мога ли да знам какво си мисля?
— Не съм някаква долнопробна мръсница. Ние се обичаме.
Сексуалният й морал беше последното нещо, което интересуваше Купър в момента, но за нея явно стоеше на преден план. Той разбра, че започва да изпитва съжаление към нея. Когато е наричала майка си курва, вероятно е обвинявала и самата себе си, мислеше си той.
— Има ли собствено жилище?
Тя поклати глава отрицателно.
— Самонастанил се е на едно място.
— Но вероятно има телефон. Как се свързвате с него?
— Има мобифон.
— Ще ми кажете ли номера?
Момичето уплашено го погледна.
— Той направо ще побеснее.
„Права си — помисли Купър, — наистина ще побеснее.“ Опитваше се да отгатне в какво ли ще се окаже замесен Хъджис. Наркотици? Блудство с непълнолетни? Порнография? Ако някое от трите се окажеше вярно, изключването щеше да бъде последният и най-малък проблем на Рут. За момента Купър се отказа да пита за адреса и телефонния номер.
— Разкажете ми за него — предложи той. — От колко време се познавате? На колко години е?
Наложи се да вади насила думите от устата й и да сглобява историята парче по парче. Тя говореше, той слушаше и преценяваше, като от време на време внимателно и ненатрапчиво я подканяше да продължава. Потвърдиха се най-лошите му страхове — изобщо не ставаше дума за забранена невинна любов между представители на Монтеки и Капулети, а за жалка и зловонна хроника на половинчасови сеанси в каросерията на бял „Форд-транзит“. Въпреки това разказът имаше някакъв далечен сексуален привкус и Купър се чувстваше не по-малко неудобно от Рут. Доколкото можа, се опита да направи нещата по-поносими за нея, но притеснението й се оказа заразно и те много по-често гледаха встрани, отколкото един в друг.