Всичко започнало преди шест месеца, когато една пътна компания се заела с асфалтирането на училищните алеи, а подробностите по запознанството бяха съвсем банални. Училище, пълно с момичета; Дейв се увърта около най-хубавичката; Рут е поласкана от недвусмисленото му възхищение, още повече че всички момичета са наясно — тя е единственият обект на хубавеца. Следват копнеж и отчаяние, когато алеите са завършени и бригадата си тръгва. После идва една уж случайна среща, когато веднъж Рут се разхожда сама. Двадесет и осем годишният опитен гамен среща седемнадесетгодишно момиче, мечтаещо за романтични преживявания. О, той я уважавал, той я обичал, щял да я чака до края на дните си, ако трябва, но (каква огромна роля играе думичката „но“ в живота на хората, за кой ли път се удиви Купър) след по-малко от седмица я обладал в каросерията на своя „Форд“. Споменът за невероятно мръсното одеяло, хвърлено върху брезента на пода, изглежда й пречеше да извика в паметта си удоволствието и възбудата. Въпросната вечер тя се измъкнала през прозореца на първия етаж и се озовала в прегръдките на любимия. Пушили, пили и си приказвали, уютно сгушени на тъмно в паркираната кола. Е, той нямал кой знае какво възпитание и не се изразявал особено добре, но нямало значение. Това, което се случило после, макар и да не влизало в плановете й, също нямало голямо значение, защото когато се стигнало дотам (погледът опровергаваше думите й), нейното желание било не по-малко от неговото.
Купър едва се възпря да не я попита наистина ли е толкова глупава, колкото изглежда. Защо се така подценява? Защо от цялото училище единствена тя се беше хванала с такъв тип? Защо й е трябвало да се свързва с полуграмотен бачкатор? И накрая, как може да е толкова наивна да вярва, че той е искал от нея нещо повече от неангажиращ секс с неопитна девственица? Разбира се, Купър не зададе тези въпроси — не беше чак толкова жесток човек.
След това изглеждало, че всичко е приключило, но те (отново случайно) се срещнали през ваканцията. Не се били виждали след онази нощ в колата и надеждата на Рут вече започнала да се превръща в депресия. Карала Великденската ваканция при баба с8и във Фонтуел (обикновено ходела там, обясни тя, защото се чувствала по-добре, отколкото при майка си) и един ден взела автобуса за Бърнмаут, за да отиде на пазар. Там неочаквано се появил Дейв и страшно се зарадвал, че я вижда, но бил и сърдит, понеже не отговорила на писмото му. Купър си представи трогателната сцена: „Какво писмо? Как какво — онова, дето шибаните пощаджии са изгубили.“ Двамата отново се вкопчили в здрава прегръдка в каросерията на форда, после Дейв я откарал вкъщи и явно тогава разбрал, че Рут може да става и за нещо повече от едно бързо чукане върху брезента, когато му се прииска.
— През цялата ваканция той навсякъде ме водеше със себе си. Беше прекрасно. Това бяха най-хубавите дни в живота ми. — Рут произнесе тази патетична тирада с равен глас. Изглежда споменът вече беше поизбледнял.
Не споделила нищо с баба си — дори в най-смелите си мечти не смеела да допусне, че е възможно Матилда да хареса Дейв. Затова, подобно на шавлива съпруга, непрекъснато измисляла какви ли не оправдания за отсъствията си.
— Баба ви вярваше ли ви?
— По онова време тя беше наистина зле с артрита. Каквото и да й обяснявах сутрин, до вечерта го забравяше.
— Дейв идвал ли е да ви взима от самата къща?
— Само веднъж. Не исках да идва там.
— Той ли предложи да започнете да крадете от баба си, или идеята беше ваша?
— Не стана точно така — възрази Рут горчиво. — Веднъж бяхме останали без пари и аз взех малко от чантата й. Смятах да ги върна.
— Но по-късно не успяхте да ги възстановите…
— Не — отвърна тя.
— После?
— Тя имаше толкова много неща — бижута, украшения, сребърни монети. Повечето от тях изобщо не харесваше. Беше много стисната. Нищо не й пречеше да удвои месечната ми издръжка, но дори не е помисляла да го направи.
— И затова вие й задигахте тези безполезни неща, а Дейв ги продаваше.
Тя не отговори.
— Какво стана с работата на Дейв при асфалтаджиите?
— Нямат работа — вдигна тя рамене. — Той не е виновен. Ако имаше какво да работи, сигурна съм, че би работил.
„Тя да не би наистина да си вярва?“
— А междувременно сте продължавали да крадете от баба си през целия втори срок и през лятната ваканция.