— Кой усети тютюневия аромат?
— Аз — нервно се обади Купър.
— Много добре. В справочниците пише, че в основата на букета на тази реколта трябва да бъде ароматът на опушено дърво. А кой позна за френското грозде?
Купър отново посочи себе си.
— Правили ли сте някога дегустация? — запита тя.
Той поклати глава отрицателно.
— Трябва да опитате. Явно имате нюх за виното.
— Рут и аз смятаме, че се усеща също аромат на билки и някаква подправка. Каква оценка получаваме?
Тя отпи малка глътка и остави преливащите аромати да галят езика и небцето й.
— Грандиозно — проговори Сара накрая, — но дяволски се радвам, че не сте отворили втора бутилка. В книгите е казано още три години и аз ще се придържам към инструкциите. Какво впрочем правите всички тук? — очите й се спряха на Рут. — Не трябваше ли да бъдеш на училище?
Настъпи неловко мълчание.
— Рут е изключена — обясни Джак — и искахме да разберем дали ще се съгласиш да поживее тук с нас двамата, докато намери нещо друго.
— Разбирам.
Сара отпи още една глътка и го погледна замислено.
— Това „с нас двамата“ — попита тя с престорено мек глас — означава ли, че отново ще бъда наказана с твоето присъствие?
— Зависи, ангел мой.
— От какво — дали ще те приема ли?
— Не. Зависи дали ще играем по моите или по твоите правила.
— Или по моите — отвърна тя безцеремонно, — или никак.
— Засрами се — усмихна се той едва забележимо.
Сара продължи да го гледа още няколко секунди, после се обърна към Рут.
— За какво те изключиха?
Рут, която от влизането на Сара не беше вдигнала поглед от масата, сега косо погледна към Купър.
— Сержантът ще ви каже.
— Предпочитам да го чуя от теб.
— За нарушаване на училищния правилник.
— Всички правила ли си нарушавала или само някои?
— Напускане на района на училището без разрешение.
— Значи времената изобщо не са се променили. Една моя съученичка я изключиха, защото беше слязла по противопожарната стълба, за да приказва с някакви момчета долу. Хванаха я, понеже всички бяхме увиснали по прозорците да коментираме срещата. Вдигахме такава врява, че чак директорката ни чу. Изключиха приятелката ми моментално. Сега е съдебен адвокат и е много добра при това.
— Мен ме изключиха, защото спях с приятеля си — тихо каза Рут. — Директорката заяви, че оказвам вредно влияние на останалите момичета. Нарече ме аморална.
Сара погледна въпросително Купър, а той кимна.
— Е, значи все пак нещата са се променили — поправи се тя. — Момиче от моето поколение никога не би имало смелостта да извърши нещо толкова предизвикателно. Ние живеехме с твърдото убеждение, че евентуалният ни бъдещ съпруг непременно би разгласил навсякъде, ако се окаже, че съпругата му не е девствена — тя се изкиска. — Имахме голяма информация по въпросите, засягащи любовните ухапвания и унищожителния ефект на страстната френска целувка, и с това се изчерпваха знанията ни по въпроса. Втълпяваше ни се, че ако допуснем някой мъж да слезе по-ниско от врата ни, едва ли не ще получим обриви и пришки или пък ще хванем гъбички. Това стана причина по-късно, когато разбрахме, че са ни пробутвали опашати лъжи, да преживеем страшен шок заради пропуснатите възможности — тя отново отпи от чашата си. — Поне заслужаваше ли си да те изключат заради твоя приятел?
— Не — една сълза се търкулна от очите на момичето и капна на масата. — Не знам какво да правя. Искам да следвам.
— В такъв случай най-разумно е да се върнеш в Сидар Хаус при майка си. Тя ще те прати в друго училище.
Защо все пак я беше довел Купър? Или я беше довел Джак?
Сержантът излезе от вцепенението си
— Приятелят й вероятно ще бъде много разгневен след разговора си с мен и първото място, където ще я потърси, ще бъде Сидар Хаус. Давам си сметка, че това, което правя, е чисто натрапничество, но в момента не мога да се сетя за нещо по-добро. Да бяхте видели как се отнесоха с нея в училището! — той изглеждаше ядосан не на шега. — Наредиха й незабавно да си събере багажа и повикаха такси, за да я махнат оттам колкото е възможно по-бързо. Казах им, че аз ще я закарам и могат да си спестят таксито. Не бях виждал подобно нещо — човек би помислил, че е извършила някакво много тежко и гнусно престъпление. А най-неприятното е, че те така и нямаше нищо да узнаят, ако аз не бях я убедил да си признае. Сега се чувствам отговорен за станалото, но тогава си бях въобразил, че ще зачетат нейната откровеност и ще й се размине само с последно предупреждение. Аз например бих постъпил точно така на мястото на директорката.