— Майка ти знае ли? — попита Сара.
— Джак ме накара да телефонирам.
— Тя съгласна ли е да останеш тук?
— Не знам. Каза само, че ще говори с мисис Харис, и затвори. Изглеждаше бясна — Рут беше навела глава и бършеше очи 8с носната си кърпичка.
Сара мрачно погледна Джак.
— В такъв случай ти трябва да й съобщиш. Аз не съм на първо място в класацията тези дни и не ми се вярва да примре от радост, като ме чуе.
— Току-що опитах. И на мен ми затвори телефона.
Сара се канеше да го попита с какво е заслужил такова нелюбезно отношение, но в последния момент се отказа. Познаваше го и беше сигурна, че отговорът щеше да бъде неприятен и заблуждаващ, също като отговорите и уроците, които напоследък й даваше самият живот. Не можеше да свикне с бързината, с която събитията подобно на топка в игрален автомат непрекъснато вземаха най-неочаквана посока. Тази сутрин денят й се очертаваше да бъде поредният самотен уикенд — а сега?
— Но някой все пак трябва да й каже — заяви тя с раздразнение в гласа, хващайки се за единственото нещо, което поне със сигурност знаеше, че трябва да бъде свършено. — При това вие сте този, който е длъжен да го направи — погледна тя към сержанта. — Нямам нищо против Рут да остане, но само при условие, че майка й знае къде се намира.
Купър я погледна стреснато.
— Не е ли по-добре да се обърнем към социалните служби? — предложи той. — Да ги използваме като трета страна, която да обясни как стоят нещата.
Сара присви очи.
— Обикновено аз съм много хрисима жена — изрече тя бавно, — но сега имам чувството, че се събужда тъмната страна на характера ми, и като ви слушам, започвам да вярвам, че тя е по-добрата от двете. Чуйте, къде си мислите, че се намирате? На безплатна почерпка? Държа да ви напомня, че току-що изпихте чаша много скъпо вино от моите запаси. Това е Сент Емилион! Оценено със задна дата и индексирано към инфлацията, струва повече от седем лири чашата. С други думи, вие ми дължите тези пари и затова не е уместно да се опитвате да се измъквате, като прехвърляте отговорността за бъдещето на това дете в ръцете на преуморени и лошо платени социални работници. Те не могат да направят нищо друго, освен да я настанят в някой дом, пълен със също такива отчаяни младежи като нея.
С всяка изминала секунда Купър се чувстваше все по-жалък.
— Освен това като сте подценили старомодния морал, който все още цари в девическите колежи, сте станали причина тази млада жена да бъде изключена от училище в навечерието на най-важните изпити в живота й. Живеем в свят, където разкъсването на женските утроби е единственият начин, който човечеството познава, за да се възпроизвежда. Най-малкото, което може да се предложи на жените в това положение, е поне да им се даде възможност да получат достатъчно добро образование, а то ще направи по-поносима доживотната присъда на майчинството. Едно е да седиш и тъпо да гледаш в стената пред теб, съвсем различно е да знаеш какво има зад тази стена, да притежаваш знанията и увереността, че можеш да я преодолееш и да превърнеш това преодоляване в извор на оптимизъм и положителни емоции. Който не го разбира, изобщо не е наясно какво огромни влияние оказват върху потомството си образованите и умни жени.
Рут иска да следва. За да може да постигне това, първо трябва да си вземе матурата. Наложително е Джоана да намери училище, в което да приемат Рут незабавно. За целта някой — тя посочи с пръст Купър, — и това сте именно вие, трябва да й обясни, че дъщеря й е тук и има сериозни причини да остане и че се налага Джоана да дойде и да поговори с нея, преди тя да е загубила всякакъв шанс да продължи образованието си. — Сара се обърна към момичето. — А ако ти посмееш да ми кажеш, че си се предала и не искаш да се бориш за бъдещето си, ще ти дръпна такъв як бой, та ще ме помниш до края на дните си.
След последната заплаха в стаята настъпи продължително мълчание. После Джак се размърда.
— Ето, сега виждате в действие „правилата на Сара“, за които стана дума преди малко. Всъщност то е само едно — не се признават никакви човешки слабости. Може и да не сте забелязали, но в изказването й имаше цели страници подтекст, където същите тези наши ужасни несъвършенства бяха доста явно загатнати: некомпетентност, колебливост, пресметливост, сговорчивост, плахост, нерешителност… Макар и да не ги допуска, тя гледа на тези тъжни човешки недостатъци с труднопоносимо търпение и снизходителност, но да приемете това, значи да признаете колко малко самоуважение ви е останало — той се усмихна разбиращо на Купър. — Съчувствам ти, приятел, обаче Сара както винаги е права. Някой все пак трябва да каже на Джоана — и това си точно ти, защото имаш най-много грехове за изкупване. Ти си станал причина за изключването на Рут, а освен това току-що има неблагоразумието да изпиеш чаша вино, която струва повече от седем каймета. Няма как.