Купър поклати глава
— Надявам се, че мис Ласел ще успее да се приспособи към вашето семейство. За себе си се убедих, че не мога, и затова изчезвам по най-бързия начин.
Сара обаче не беше пропуснала думата „семейство“
— Изглежда вие сте по-добре осведомен от мен за семейното ми положение, сержант. Как го постигате? — запита тя рязко.
— Няма такова нещо, докторе. Аз просто никога не се заричам — той пристъпи към нея. — Както някой ми беше казал, животът е голям мръсник. Винаги е готов да ни издебне в гръб и да нанесе удар точно когато най-малко очакваме.
Когато отвори вратата на стаята за гости и включи осветлението, Сара усети, че момичето започна да трепери.
— Какво има? — попита я тя.
— На първия етаж сме — едва чуто отрони Рут. — Ако Дейв дойде, лесно ще влезе.
— Предишният обитател, Джефри Фрилинг, е имал несполучливата идея да размести стаите. Обзавел е приемни на горния етаж заради по-добрия изглед. Ние започнахме да връщаме нещата по местата им, но това отнема много време и разместването върви бавно — тя отвори междинната врата. — Към гостната има отделна спалня — обърна се и забеляза стреснатия поглед на момичето. — Но ти си много уплашена! Искаш ли да спиш на горния етаж в моята спалня?
Рут заплака.
— Съжалявам… — изхлипа тя. — Толкова съм объркана! Дейв направо ще ме убие! В училище си бях толкова добре — той не можеше да влезе там.
Сара обгърна тънките й рамене и силно я притисна към себе си.
— Ела горе — каза тя меко. — С мен ще си в безопасност. Тук може да спи Джак. „И онова копеле добре да го подреди, ако реши да дойде — рече си тя наум. — Ха, ха! Поне веднъж престъпните му наклонности ще послужат на справедлива кауза.“
През самотните си вечери Сара си беше фантазирала за изкуствената хирургическа стерилизация като възможност да си спести хиляди неприятности, но сега беше готова да се задоволи със студено легло и някакво подобие на извинение от негова страна. Компромисът никак не беше малък, ала тя се чувстваше толкова глупаво радостна от завръщането му, че й се виеше свят — сякаш в продължение на пет минути беше изпълнявала кълбо напред.
Миналата седмица Джоана се премести в апартамента в Лондон и за пръв път след вялия й опит да създаде семейство аз съм единствен обитател и владетел на Сидар Хаус. Прилича на победа, но не усещам очакваната радост и облекчение. Играта май не си струваше труда. Уморена съм.
Струва ми се, че ние с Джоана някак странно имахме нужда една от друга. Не може да се отрече — всяка от нас беше наясно с чувствата на другата и макар и неестествено, това все пак беше някакво разбирателство или поне разбиране. Не се погаждахме, но в това няма нищо чудно, като се има предвид, че и двете не се погаждаме с когото и да било другиго. Имаше някакво странно удоволствие да живеем в атмосфера на еднообразните обиди и нападки, които сме си отправяли, откакто се помним, и които са толкова износени и остарели, че понякога дори не забелязвахме какво си казваме една на друга.
Липсват ми дребни неща. Например начинът, по който непрекъснато тормозеше Спиди в градината и караше горкият човечец да се пита дали не се е побъркала. Липсват ми язвителните й забележки за моето готвене, но най-вече ми липсва онова, което навремето ме вбесяваше — нейното дълго и непробиваемо мълчание. В края на краищата да живееш с някого не означава непременно да разговаряш с него за щяло и нещяло. По-важно е да изпитваш сигурността от присъствието на друг човек, пък бил той и най-себичният егоцентрик. Много се страхувам, че като я отпратих да се оправя както знае, навредих и на двете ни. В края на краищата докато бяхме заедно, успявахме да задържим най-лошото от нас вътре в себе си или поне си го изкарвахме една на друга. А сега?
Пътят към ада е покрит с добри намерения…
ЕДИНАДЕСЕТ
В ранния следобед на следващия ден, събота, сержант Купър почувства, че вече има достатъчно информация и е добре подготвен, за да се срещне с Дейв Хъджис. Не вярваше особено, че ще успее да го обвини в кражба, но що се отнася до смъртта на Матилда, имаше известни основания за оптимизъм. Когато Рут му спомена за белия „Форд-транзит“, в главата му прозвуча предупредителен сигнал. Внимателният преглед на показанията, събрани във Фонтуел и околностите в дните след намирането на трупа, беше дал отлични резултати. Запитан дали е забелязал нещо необичайно през онази събота, съдържателят на кръчмата „Трите гълъба“, мистър Хенри Пийл, беше отговорил следното: