Инспекторът се намръщи.
— А защо не ги е било страх да го посочат?
— Вероятно защото ги е инструктирал да постъпят точно така, ако бъдат хванати. Няма начин да не си дава сметка колко лесно би било за нас да открием, че е свързан с момичетата и къде се намира. Ако мис Ласел например не ми беше дала адреса му, щях просто да попитам директорката за координатите на пътната фирма, в която е работил, и да го открия чрез тях — проста работа. Изглежда системата му е горе-долу такава: набелязва си девойче, което е достатъчно младо и достатъчно глезено, за да е сигурен, че родителите ще закрилят рожбата си, после го сваля, след това убеждава момичето, че ако го издаде и случайно се 8стигне до съд, тя също ще бъде на скамейката на подсъдимите. По този начин би могъл да е повече сигурен, че няма да му бъдат предявени обвинения, а дори и това да стане, ще може да повлече момичето със себе си. Изглежда ми правдоподобно.
Лицето на инспектора обаче беше скептично.
— Не би могъл дълго да печели по този начин. Колко време е минало, преди родителите да разберат какво става?
— Направо ще се шашнеш. Едно от момичетата е ползвало кредитната карта на майка си в продължение на месеци, преди бащата да забележи колко много е намаляла сметката им в банката. Била е обща и се е изплащала автоматично. Или и двамата не са забелязвали, че въпросната сметка намалява с по повече от петстотин лири на месец, или са се усетили, но всеки е решил, че извънредните разходи са направени от другия съпруг. Те живеят в друг свят, Чарли. И двамата родители работят и са добре платени. Из къщата се търкалят достатъчно пари, за да изкушат дъщеричката да почне да пипа. Щом се усъмнили, направили проверка и бързо открили, че е отмъкнала разни сребърни украшения, бижута, които майка й изобщо не носела, няколко ценни издания от библиотеката на бащата и фотоапарат за петстотин лири. Той смятал, че го е изгубил във влака. Мисълта ми е, че Хъджис много добре е припечелвал, още повече ако едновременно е доял и други родители освен тях двамата.
— Да ти настръхне косата! Колко е откраднала тогава Рут Ласел?
Купър извади от джоба си лист.
— Та ми направи списък на нещата, за които успя да си спомни. Ето го — той остави листа на бюрото. — Същият стил, както при другото момиче — бижута, за които баба й вече била забравила; посребрени четки за коса от стаята за гости, те никога не са били използвани; китайски украшения и чаши, които не излизали от шкафовете, защото мисис Гилеспи не ги харесвала, а също и някои ценни издания от библиотеката. Та твърди, че Хъджис подробно я бил инструктирал какво да търси. Скъпи неща, чиято липса обаче да не бъде забелязана.
— А парите?
— Двадесет лири от чантата на баба й, петдесет от нощното шкафче и няколко седмици по-късно петстотин, изтеглени от сметката на бабата. Без да й мигне окото, отишла в банката с подправен чек и с писмо, уж писано от Матилда, в което имало инструкции да бъде изплатена посочената в чека сума. Според Рут мисис Гилеспи не се била усетила за нито една от кражбите. Тя, разбира се, се заблуждава, защото баба й е споменала за петдесетте лири пред Джак Блейкни, а освен това, когато тази сутрин се поинтересувах в банката, там ми казаха, че е искала обяснение за липсващите от сметката й петстотин лири. Посочили й, че ги е изтеглила Рут по нейно нареждане — той се почеса по бузата. — Тя казала, че грешката е нейна, и с това се приключило.
— На коя дата са теглени парите?
Купър погледна бележника си.
— Чекът е осребрен през последната седмица на октомври, значи по време на срочната ваканция на Рут, а мисис Гилеспи позвънила в банката веднага щом получила месечния отчет по сметката си, което пък означава първата седмица на ноември.
— Значи скоро преди да умре и след като е била решила да промени завещанието си. Объркана работа. Изобщо не мога да й хвана края. — Инспекторът изведнъж се сети за нещо. — Кога е откраднала Рут петдесетте лири?
— В началото на септември, преди отново да тръгне на училище. Изглежда е имала намерение да се откупи от Хъджис. Каза ми: „Мислех си, че ако му дам някакви пари, ще ме остави на мира.“
— Мамка му — изсумтя Чарли загрижено. — Тоя не си поплюва. Пита ли я дали Хъджис я е принуждавал да краде петте стотака през ваканцията?
— Питах я. Цитирам отговора: „Не, не, не! Откраднах ги, защото аз реших така!“ И пак пусна кранчето — добави Купър уморено. — Прехвърлих топката на доктор Блейкни. Чух се с нея тази сутрин и й обясних как можем да закопаем Хъджис. Помолих я да се опита да разбере защо нито едно от момичетата не е пожелало да свидетелствува срещу него. Тя може и да научи нещо, но не разчитам много на това.