— А майката? Рут казва ли нещо за нея?
Купър поклати глава.
— Първо трябва нея да накараме да говори с Рут. Мен ако питаш, тя е ненормална. Отбих се снощи да й кажа, че семейство Блейкни са прибрали дъщеря й при тях, а тя ме погледна, сякаш току-що съм изпълзял от дупката на тоалетната. Поинтересува се единствено дали изключването на дъщеря й има нещо общо с убийството. Осведомих я, че засега не ми е известно статистическите изследвания да са открили връзка между бягствата от училище, случайните сексуални връзки и убийствата, но същевременно голяма част от социолозите намират ясна зависимост между убийствата и слабото родителско присъствие. Тя от своя страна ме посъветва да си го начукам — той весело се засмя при спомена за сцената.
Чарли Джонс изсумтя неодобрително.
— В момента повече ме интересува нашият приятел Хъджис, затова дай да подредим нещата по важност, за да ни вършат работа. Нашите в Бърнмаут опитвали ли са се да съберат трите семейства заедно? Може би ако видят, че не са единствените пострадали, момичетата ще имат смелостта да свидетелствуват.
— Опитвали са два пъти. Безуспешно. Бащите се били консултирали с адвокатите си и никой не проговорил.
Чарли замислено се нацупи.
— Знаеш ли, че подобен случай е описан? Става дума за Джордж Джоузеф Смит, преди повече от сто години. Пишел изключително благоприятни препоръки за домашни прислужнички, после ги настанявал в заможни семейства. Те постъпвали на работа и след няколко седмици започвали да крадат разни неща от работодателите си и верноподанически да ги предават на Джордж, който ги превръщал в хубави шумолящи банкноти. Бил от тия мъже, които неотразимо привличат жените.
— Джордж Смит? — учуди се Купър. — Това не беше ли оня тип, дето убивал съпругите си? Не му ли казваха Убиеца от банята?
— Той е. Започнал да коли съпругите си, след като разбрал колко лесно е да ги убеди да направят завещание в негова полза в еуфоричната атмосфера непосредствено след брака. Интересно, нали? Особено като знаем как е умряла мисис Гилеспи — продължи инспекторът след кратка пауза. — Наскоро четох книга за този Смит. Авторът го описва като професионален и абсолютно педантичен убиец на жени. Питам се дали Хъджис не му е последовател. — Той разсеяно плъзгаше пръст по бюрото си. — Защо не вземем да го поразпитаме?
— Как? Трябва ми заповед за арест.
Чарли се пресегна към телефона.
— Не. Ще се обадя в управлението в Бърнмаут да го приберат утре сутринта и да го държат в неведение, докато ние не пристигнем.
— Утре е неделя, Чарли.
— Значи с малко късмет можем да го хванем махмурлия. Искам да му видя физиономията, когато му съобщя, че имаме основания да смятаме, че е убил мисис Гилеспи.
Купър не изглеждаше въодушевен.
— А имаме ли ги наистина? Показанията на съдържателя на кръчмата няма да издържат при една проверка, още повече че жена му ги оспорва.
Чертите на инспектора се сгърчиха във вълча усмивка и тъжният пекинез внезапно се преобрази в доберман.
— Но ние знаем от Рут, че той е бил там през онзи следобед, а за останалото възнамерявам да приложа творчески подход: служил си е с внучката на мисис Гилеспи, за да измъква пари; веднъж вече е бил уличаван в подобно нещо; най-вероятно му е станало навик, тъй като неговите разходи значително превишават приходите му, иначе нямаше да живее в оная дупка, където е сега. Според мен психологическият му портрет е горе-долу такъв: опасно неуравновесен, предразположен към психопатологични отклонения. Омразата му към жените неотдавна е претърпяла драстична промяна и го е пренасочила от брутално отношение към тях към стремеж за унищожението им. Може и да се дължи на разбито семейство, неправилно възпитание или момчешки страх от бащата — всяко едно от тези неща би могло да е причина за действията му.
Купър изглеждаше още по-скептично настроен.
— Май си прекалил с книжките, Чарли.
Джонс се засмя.
— Но Хъджис не го знае, нали? Затова нека се опитаме да понащърбим малко бляскавия му имидж и да видим дали можем да му попречим да използва дъщерите на почтени семейства да му вършат мръсната работа.
— Аз работя по убийство — запротестира Купър — и търся факти във връзка с него.
— Какви ги говориш, старче? Та ти още не си успял да ме убедиш, че изобщо става дума за убийство. Не ставай смешен!
Рут внимателно се промъкна по стълбището и застана до отворената врата на студиото. Наблюдаваше отражението на Джак в малкото си дамско огледалце, но не го виждаше много добре. Той седеше с гръб към прозореца и работеше по някакъв портрет. Тъй като триножникът беше между него и вратата, платното го скриваше целия с изключение на краката. От прозореца на спалнята беше видяла Сара да тръгва и знаеше, че сега в къщата са само двамата с Джак. Беше ли я видял, докато се промъкваше към вратата? Обзета едновременно от нерешителност и паника, тя слизаше едва-едва по едно стъпало на минута.