— Не преувеличавай, Джак. Всички сме хора. Бедното дете само е искало да бъде обичано.
Той навъсено избърса страните си.
— Не говоря за Рут. Говоря за онова животно, което е издевателствало над нея. Говоря за оня, който, за да я подчини, я е затворил в колата си заедно с неколцина долнопробни боклуци като него. Изнасилвали я в продължение на пет часа, за да я пречупят — той отново се загледа към полето. — Изглежда се е възпротивила, когато Хъджис е започнал да я кара да краде от Матилда. Не е искала да го прави. Затова той я е заключил в колата със своите шопари и те й дали нагледен пример какво я чака, в случай че отново й хрумне да казва „не“. Трябваше да обещая, че няма да повторя разказа й пред никого, освен пред теб. Тя е полудяла от страх да не я намерят и пак да повторят същото. Когато й казах, че трябва да съобщим на полицията, замалко да умре пред очите ми. Хъджис я бил инструктирал, когато я хванат да краде, да твърди, че го е направила по своя собствена инициатива. Ако действала според инструкциите и забравела за това, което се е случило в колата, той щял да я остави на мира — Джак стисна устни. — Ако обаче проговорела, щял да прати своите лайнари да я намерят и накажат. Не го интересувало колко време щял да чака, за да си върне. Полицията нямало да й помогне. Бракът също нямало да я опази. Щял да чака с години, но за всяка година щял да прибавя по един час към наказанието. Като Божи съд. Тя е изключителен човек, Сара, щом е проговорила пред полицаите след такива заплахи.
Сара беше прекалено потресена, за да отговори.
— Сега вече не се учудвам, че я беше страх да спи на долния етаж — каза, когато се съвзе.
— Доколкото разбрах, от седмици не е спала като хората. Взе приспивателното, когато не помня за кой път й обещах, че няма да напускам къщата. Изпитва параноичен с8страх да не я хванат изневиделица. Почти толкова се бои и от въпросите на полицаите.
— Сержантът се досеща, че има нещо — напомни му Сара. — Тази сутрин ми се обади и ме помоли да се опитам да разбера каква е работата. Употреби думата „насилие“: „Хъджис трябва да е прибягвал до насилие — каза ми, — но нищо не можем да направим, докато не разберем за какво точно става дума.“ Рут не е единствената пострадала. Те знаят за поне още три други и смятат, че това е само върхът на айсберга. Никоя от тях не е проговорила.
— Тя е бременна — изрече Джак уморено. — Уверих я, че ти ще оправиш нещата. ГОСПОДИ! — той запрати вилата като копие и тя падна далече в другия край на моравата. Викът му разкъса тишината. — ЩЕ УБИЯ ТОВА МРЪСНО КОПЕЛЕ!
Сара го задърпа за ръката, опитвайки се да го успокои.
— На колко седмици е?
— Не знам — отвърна той и прокара длани по лицето си. — Не попитах. През цялото време се молех да си дойдеш. Направих всичко, което можах, но бях напълно безпомощен. Тя имаше нужда да поговори с жена, а не с недодялан тип, който преди това й беше обяснявал какви чудесни хора са мъжете. Ако щеш ми вярвай, изнесох й цяла лекция за мъжките достойнства.
Тя предупредително вдигна пръст — той отново беше почнал да вика.
— Не би споделила с теб, ако не те е чувствала близък. Откога спи?
Той погледна часовника си.
— От около два часа.
— Добре, ще я оставим да поспи още малко, после ще отида да я видя — тя го хвана за ръката. — Не си ял, нали?
— Не, не съм.
Сара го поведе към къщата.
— Ела. На празен стомах нещата винаги изглеждат по-зле, отколкото са в действителност.
— Какво ще правим, Сара?
— Това, което е добро за Рут.
— И да вървят по дяволите другите глупачки, които също са се хванали на въдицата, така ли?
— В момента можем да направим само едно нещо, Джак — отговори тя неопределено. Изглеждаше много разтревожена.
„О, небеса, търпение ми дайте!“ Рут отново плаче и това ме подлудява. Не мога повече да понасям. Иде ми да хвана проклетото дете и така да го раздрусам, че да му затракат зъбите. Иска ми се да я шамаросам, да я ударя с юмрук, да направя каквото и да било, само и само да спре нейният капризен вой. Но, слава Богу, още не съм стигнала чак дотам. Дори когато не плаче, се улавям, че напрегнато я чакам да започне.
Не е честно. Същото преживях и с Джоана. Ако тя показваше поне малко заинтересованост към дъщеря си, нямаше да съм чак толкова зле, но тя прави всичко възможно да не стои при нея. Тази сутрин бях направо отчаяна и се опитах да сложа Укротителя на главата на Рут. Джоана припадна, като го видя. Повиках пак Хюс Хендри и този път умът му стигна, за да й предпише някакви успокоителни. Идиотът каза, че била преуморена.
Изглежда Бог е пожелал във времето на моята младост да не се предписват други успокоителни, освен валиум. Както винаги, и с това трябваше да се справям сама…