Чарли сякаш дремеше.
— За втори път наричаш мис Ласел „калтачка“ — отбеляза той мързеливо. — Каква е твоята дефиниция за „калтачка“, мистър Хъджис?
— Същата като вашата, предполагам.
— Значи вулгарна, проста и безсрамна жена, която продава тялото си за пари. Не бих казал, че описанието приляга на мис Ласел.
Хъджис го погледна присмехулно.
— Тя пък е от най-лесните. Толкова бързо легна, че чак ме разчувства.
— Каза, че не я бивало много за оная работа — припомни Чарли невъзмутимо. — Доста важна забележка, не мислиш ли?
— Защо?
— Защото говори много повече за теб, отколкото за нея. Значи тя те е харесвала и не е било необходимо да я принуждаваш. Какво ли ти е хрумнало да й направиш, че да й се отще? Много интересен въпрос, нали?
— Имал съм и по-добри, там е работата.
— По-добри какво, мистър Хъджис?
— Гаджета, по дяволите! Жени, които знаят как да го правят. Жени, дето им е ясно какво точно се иска и го вършат с много повече шибан финес. Да чукаш Рут беше все едно да друсаш желе. Аз трябваше да върша цялата работа, а тя просто си лежеше и ми обясняваше колко ме обича. Беше ми писнало, съвсем ми беше писнало.
— Защо тогава изобщо си си правил труда? — запита Чарли.
Хъджис се усмихна на двете скапани ченгета.
— А защо не? Тя беше свободна, винаги на разположение, а пък на мен често ми става. То си е естествено. Да не би и това да е незаконно?
Чарли се замисли за секунда-две.
— Ходил ли си някога в Сидар Хаус?
— При старата кукувица ли? — Хъджис поклати глава отрицателно. — Нямаше начин. Щеше да превърти, ако дочуеше, че Рут се вози в кола с някакъв мъж. Момичетата ми харесват, но не си търся белята. Представете си, половината от тия малки патки си мислят, че родителите им ще извикат „ура“ като ме видят — той заимитира изискан говор. — Мамче, папа, радвам се да ви представя новия си приятел Дейв — на лицето му отново грейна мъжкарска усмивка. — Толкова са тъпи, идея си нямате.
— Значи сте имали доста такива момичета? И ние смятаме, че са били много.
Хъджис избута стола си назад и спокойно се изтегна на него. Заговори с неестествено откровен тон.
— Аз просто ги привличам, инспекторе. Явно имам някакъв талант за това. Не питайте откъде ми е — и аз не знам. Сигурно е от ирландската жилка.
— По майчина линия, предполагам.
— Как отгатнахте?
— Не е трудно, мистър Хъджис. Ти си извънбрачен син на проститутка, която се е чукала за пари с де когото свари. Това донякъде обяснява фанатичната ти омраза към проститутките. Ти и понятие си нямаш кой е баща ти, защото може да е бил всеки един от петдесетината, които са я прекарали през седмицата, когато си бил заченат. Това е причината за презрението и омразата ти към жените и за твоята неспособност да имаш с тях нормални отношения, както подобава на зрял мъж. В детството не си имал близо де себе си мъж, на когото да подражаваш и който да те научи на тези неща. Кажи ми — запита тихо инспекторът — нали ти доставя удоволствие да знаеш, че чукаш дъщеричките на скапани анонимни мъжлета, които могат да ти бъдат бащи? Не се ли чувстваш по-добре, когато преследваш и тормозиш децата им?
Сините очи на Хъджис яростно се присвиха.
— Не можеш да ми говориш така!
— Страхувам се, че мога. Страшно ме заинтересува твоята болезнена неприязън към жените. Ти не си способен да говориш за тях спокойно. Колкото повече приказваш, толкова повече се навиваш. Това не е нормално, мистър Хъджис, и понеже със сержант Купър разследваме едно твърде ненормално престъпление, твоето държание ми изглежда доста интересно. Нека ти обясня — той отново погледна в листа. — Слабо или несъществуващо желание за работа; рецидивираща престъпност; хаотични интимни връзки и агресивно сексуално поведение. Изброеното дотук определено очертава симптомите на психическо отклонение. Хора с такива нарушения са безотговорни и крайно коравосърдечни; не чувстват вина за противообществените си действия и много трудно успяват да изградят дълготрайни връзки. — Инспекторът вдигна глава. — Това описание напомня ли ти някого, Хъджис? Някога да си лекуван от подобно нещо?