— Не, не съм. Нито пък съм чувал за шибаното ти лечение — изсъска Хъджис яростно. — За Бога, какви са тия лайна, дето ми ги пробутвате? Кой ви е казал, че крадците са ненормални?
— Кой е говорил за крадци?
Хъджис се стресна, понечи да каже нещо, но млъкна. Обади се след тридесетина секунди.
— За какво тогава ми говориш през цялото време?
— За нещата, които си правил с момичетата.
— Не разбирам.
Чарли се наведе напред. Погледът му беше коренно променен.
— Напротив, разбра ме, кирливецо гнусен. Ти си перверзен тип, Хъджис, но аз ще те вкарам вътре. Когато съкафезниците ти научат за твоите подвизи, ще разбереш какво означава да бъдеш от другата страна на барикадата. Ще те бият, докато се посереш, ще пикаят по теб и ако те пипнат насаме в банята, може да те пообработят и с бръснач. Това е една от странностите на затворническите нрави: пандизчиите по правило мразят сексуалните маниаци и най-вече ония, които налитат на деца. Каквото и да са правили те самите, им изглежда незначително в сравнение с това, което ти и такива като теб правите с беззащитните деца.
— Исусе! Никога не съм се забърквал с деца! Мразя ситните копелета.
— Джулия Сифтън току-що е била навършила шестнадесет, когато е налетяла на теб. Тя почти може да ти бъде дъщеря.
— Това не е престъпление. Не съм първият, дето е спал с някоя, която може да му е дъщеря. Давай го по-реалистично, инспекторе.
— Ти винаги се хващаш с млади момичета. Какво толкова те възбужда в тях?
— Не ги хващам аз — те ме хващат.
— Сигурно те е страх от по-зрели жени. Това е много характерно за хора, изостанали в психическото си развитие. Задоволяват се с деца, защото изпитват ужас от истинските жени.
— Колко пъти да ви повтарям — не съм си имал работа с деца!
Джонс неочаквано смени тактиката.
— В събота на шести ноември Рут е откраднала от баба си диамантени обеци. Това е денят, в който се е самоубила мисис Гилеспи. Ти ли закара Рут дотам на тази дата?
Отначало Хъджис сякаш се канеше да отрече, после примирено вдигна рамене.
— Тя поиска.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо е поискала да я закараш? Какво щеше да прави там?
Хъджис се колебаеше.
— Нищо не ми е казвала. Аз никога не съм влизал в онова тежкарско място и изобщо не знаех, че иска да краде шибаните обеци.
— Значи тя е позвънила в квартирата ти, накарала те е да изминеш целия път до Саутклиф, за да я вземеш, после да я откараш оттам до Фонтуел и пак да я върнеш в Саутклиф, без нищо да ти обяснява?
— Ъхъ.
— И само това ли беше? Ти просто си шофирал в двете посоки и си изчакал край Сидар Хаус, докато тя се върне.
— Ъхъ.
— Но нали преди това каза, че не си я харесвал? Направо си я презирал. Защо ще си даваш толкова труд за такова момиче?
— Беше нещо като такса за чукането.
— На желето?
— През оня ден ме беше ударил хормонът — ухили се Хъджис.
— Рут е казала на сержанта, че е отсъствала от колежа повече от шест часа. От Саутклиф до Фонтуел са тридесет мили, което прави примерно четиридесет минути в едната посока. Като направим сметката, остават още четири часа и половина. Нали не ще твърдиш, че през цялото това време си седял в колата, паркирана някъде във Фонтуел, и си се чесал, докато Рут е била в къщата на баба си?
— Не беше чак толкова дълго. По обратния път спряхме да свършим едно-друго.
— Къде точно беше паркирал във Фонтуел?
— Кой ти помни. Все трябваше да я чакам някъде — има ли значение къде точно?
Чарли отново забучи пръст в измачкания лист.
— Според кръчмаря на „Трите гълъба“ през онзи следобед колата ти е била паркирана пред заведението му. Отначало си останал само десет минути, а после8ле си отишъл да прибереш някого от църквата. Приемаме, че е била Рут, освен ако не ми кажеш, че в деня, когато е умряла мисис Гилеспи, с вас е имало и трети човек.
Войнственият пламък в очите на Хъджис беше изгаснал.
— Рут беше.
— Добре, кажи ми тогава какво правихте ти и Рут в продължение на четири и половина часа, мистър Хъджис? Само не ми разправяй, че сте се чукали през цялото време. Заниманията с някакво инертно желе не могат да отнемат четири часа и половина. Или може би греша — може би при хората с психически отклонения това е възможно? Вероятно ти е необходимо точно толкова време, за да свършиш тая работа?
Хъджис не се поддаде на провокацията.
— Май не е в мой интерес да прикривам тая глупава кучка. Добре де, ето: тя ме помоли да я закарам при някакъв нелегален бижутер в Саутхамптън. Не съм я питал нищо, просто я закарах. Не можете да се хванете за това. Не съм сторил нищо лошо, освен че се правих на таксиметърджия. Ако е крала някакви обеци и ги е продавала, аз нищо не знам. Въртях геврека и толкоз.