— Мис Ласел твърди, че ти е дала парите веднага след продажбата на обеците. Сумата възлизала на шестстотин и петдесет лири в брой. После си я закарал право в училището и е стигнала навреме за часа по физика.
Хъджис мълчеше.
— Това се нарича извличане на облаги от престъпление, извършено от друг, мистър Хъджис, и е незаконно и наказуемо.
— Рут лъже. Не ми е давала никакви пари, пък дори и да ми е дала, ще трябва да докажете, че предварително съм знаел за кражбата. Питайте я и ще видите, че ще си признае — идеята си е била лично нейна. Не казвам, че не ме е финансирала от време на време, но тя твърдеше, че парите са си нейни, и аз й вярвах. Защо пък да не й вярвам — бабето беше фрашкано с мангизи. Близо е до ума, че и Рут е намазвала от нея — той отново се ухили чаровно. — Какво лошо има, че ми е давала по малко сухо от време на време? Аз откъде да знам, че малката тъпанарка ги е крала? Освен това ми дължеше известни суми за бензина, докато я разкарвах през ваканциите като последния смотаняк.
— Но точно на онази дата не ти е давала пари, нали?
— Ей сега ви казах „не“ — значи точно това съм искал да кажа!
— Имаше ли някакви пари у тебе?
— Най-много петарка.
— Как се казва оня бижутер, при когото си я закарал в Саутхамптън? — рязко попита инспекторът.
— Нямам никаква представа. Изобщо не съм ходил на онова място. Питайте Рут. Тя ми казваше „наляво“, „надясно“, „карай по тази улица“, „спри“ и т.н. А аз — какво… карах и толкоз. Направо си питайте нея, тя знае.
— Не знае. Казва, че ти си я закарал, посочил си й в кой магазин да влезе, какво да каже и за кого да пита.
— Лъже.
— Не ми се вярва, мистър Хъджис.
— Докажете го тогава.
Чарли пресмяташе. Нямаше никакво съмнение, че Хъджис е казал истината, заявявайки, че не влизал в Сидар Хаус или при бижутера. Поне не заедно с Рут. Номерът му беше съвсем ясен — без изобщо да се докосва до откраднатите ценности, той само возеше момичетата и откраднатото до адреса, на който то можеше да бъде разменено. По този начин единственото лице, което би могло да го обвини, беше въпросното момиче, а то не би го направило за нищо на света — всички бяха прекалено наплашени от него.
— Ще го докажа, мистър Хъджис. Нека започнем с това какво си правил, след като си оставил Рут в училище. Сигурно си отишъл в нощния клуб, за който спомена. Трябва да е скъп, тези места обикновено са доста скъпи, а кокаинът и „твърдото“ — още по-скъпи. Не знам защо подозирам, че не си безразличен към нито едно от двете. Хората ще си спомнят за теб и ще те разпознаят, особено ако си ръсил пари наляво и надясно.
Хъджис усети новата клопка и се изхили нервно.
— Ей сега ви казах, инспекторе, че не съм вземал никакви пари. Пообиколих малко с колата и се прибрах в квартирата.
— По кое време?
— Представа си нямам — каза безпомощно Хъджис, след като се поколеба неубедително.
— Искаш да кажеш, че ако открия човек, който да твърди, че през онази нощ е видял бял „Транзит“, паркиран близо до нощния клуб в Бърнмаут, ти ще ми отговориш: „Не може да е бил моят, защото по това време аз въртях из града за удоволствие“?
— Това е положението. Как позна?
Зъбите на Чарли хищно лъснаха.
— Трябва да те уведомя, мистър Хъджис, че след малко ще бъдеш прехвърлен в Леърмаутското полицейско управление, където лично аз най-подробно ще те разпитам във връзка с убийството на мисис Матилда Гилеспи — той събра накуп листата с бележките и ги напъха обратно в джоба си.
— Майната ти! — подскочи Хъджис уплашено. — Сега пък каква гадост се опитваш да ми лепнеш? Нали се е самоубила?
— Излъгах те. Била е убита и имам основание да смятам, че си замесен в това.
Хъджис заплашително се надигна от стола.
— Казах, че никога не съм ходил на онова шибано място. Освен това кръчмарят ми е алиби. Видял ме е на неговия паркинг и как прибирам Рут. Мога ли да убия бабата, ако през цялото време съм бил в колата?
— Не е била убита в два и половина. Убили са я по-късно същата вечер.
— По-късно същата вечер изобщо не съм бил там.
— Ти може да не си бил, но колата ти е била. Кръчмарят казва, че вечерта си се върнал и както ти самият току-що ни призна, нямаш алиби за нощта на шести ноември. Колата ти също. Нали си спомняш — просто си обикалял за удоволствие.
— Бях си тук, в Бърнмаут, заедно с колата.