— Докажи го тогава — Чарли стана. — Докато не го направиш, ще продължавам да те смятам за заподозрян в убийство.
— Ти да не си мръднал? Ще те осъдя, приятел, така да знаеш!
— Твое право. Можеш да се обадиш по телефона от Леърмаут.
— Защо ще убивам дъртата крава?
Чарли замислено повдигна рунтавите си вежди.
— Просто защото ти харесва да измъчваш жени. Този път си попрекалил.
— Никого не съм убивал! Всички са живи!
— Какво тогава си им правил на тия „всички“?
— Какво съм им правил? Оправях ги. Това съм правил. Не съм ги пращал на оня свят. Досега не съм имал оплаквания.
— Сигурно същото е казвал и Йоркширският изкормвач, когато се е връщал вкъщи уморен, с чук и длето в багажника на колата си.
— Ти си напълно превъртял — изкрещя Хъджис и тропна с крак по пода. — Та аз дори не съм виждал оная дърта кранта. Не съм и искал да я виждам. Господи, копелета такива, как мога да убия някого, когото не съм виждал!
— Ти все пак си се родил, нали? — запита Чарли.
— Какво, по дяволите, означава пък това?
— Говоря ти за раждането и смъртта, Хъджис. И двете идват сякаш случайно и без предупреждение. Майка ти не е познавала баща ти, но въпреки това ти си се родил. Това, че не познаваш някого, не означава абсолютно нищо. Бил си там него ден, накарал си внучката й да краде от нея и мисис Гилеспи по някакъв начин е разбрала. Наложило се е да й запушиш устата, преди да успее да ни съобщи.
— Върви на майната си, ченге! Аз не работя така.
— А как работиш?
Тук Хъджис млъкна и отказа да говори повече.
Прибрах Джоана и бебето да живеят при мен. Никога няма да забравя мизерията и мръсотията, в която ги заварих, когато пристигнах в Лондон. Джоана беше престанала с всякакви опити да се грижи за детето и да поддържа дори елементарна хигиена. Тя явно не е способна да живее сама и колкото и да ме отвращаваше гнусният евреин, за когото се омъжи, докато беше жив, тя поне показваше някакви тенденции да заживее нормално. Много се страхувам шокът от смъртта на Стивън да не я изпрати пак оттатък чертата. Тази сутрин я заварих в стаята на бебето — беше надвесена над леглото и държеше в ръцете си възглавница. Попитах я какво прави, а тя отговори: „Нищо“. Нямам никакви съмнения, че ако бях влязла няколко минути по-късно, възглавницата щеше да бъде върху лицето на детето. Ужасното в цялата ситуация беше обаче друго — сякаш видях себе си на нейно място, като някакво страховито отражение в криво огледало. Все едно бях застанала до нея. Много се стреснах. Дали Джоана подозира? Възможно ли е друг освен Джейн да има някакви подозрения? Няма лек за наследения грях. „Противоестествените постъпки имат противоестествени последици…“
ТРИНАДЕСЕТ
Малко преди обед Джейн Мариот решително нахълта в кабинета на Сара. И последният пациент си беше отишъл. Бяха само двете. Джейн взе стол и седна.
— Изглеждаш ми ядосана — отбеляза Сара, като й хвърли бегъл поглед, докато попълваше някакъв фиш.
— Точно така. Ядосана съм.
— И от какво?
— От теб.
Сара вдигна глава от книжата.
— Какво съм направила?
— Престанала си да разбираш хората — Джейн чукна с пръст по часовника си. — Винаги съм ти мърморила, че отделяш на пациентите си повече от необходимото време, но и ти се възхищавах за това. Сега изведнъж започна да ги изстрелваш като на конвейер. Мисис Хендерсън почти плачеше. Горката старица! „С какво съм обидила докторката? — попита ме. — Едва се насили да каже две-три любезни думи.“ Не бива да си го изкарваш на другите заради това, в което те забърка Матилда. Не е честно спрямо хората — Джейн въздъхна назидателно. — И не ми напомняй — знам, че тук аз съм само обслужващ персонал, а ти си началникът. Но и лекарите грешат като всички хора.
Сара побутна с молива книжата на бюрото си.
— Знаеш ли какви бяха първите думи на мисис Хендерсън, когато влезе в кабинета ми? „Реших, че вече е безопасно да дойда при вас, като разбрах, че го е направила оная кучка дъщеря й.“ Освен това те е излъгала: не съм й казала нито една любезна дума. Напротив — обясних й как точно стоят нещата при нея, а именно че единственото й заболяване се нарича „злобосвадливост“ и че може незабавно да се излекува от него, ако вместо лошото започне да търси у хората и някои добри страни. — Сара яростно размаха молива под носа на Джейн. — Малко време ми трябваше, за да разбера, че Матилда е била права. Това село е едно от най-гадните места на света. Тук цари повсеместна простотия, хората за злонамерени и тесногръди фанатици и през целия си живот не успяват да измислят нищо по-забавно от това да злословят по адрес на онези, които не се вместват в техния дребнав бакалски стереотип. И още веднъж не си права — не съм загубила умението си да разбирам хората, но със сигурност загубих капаците на очите си.