Джейн измъкна молива от пръстите й, защото малко оставаше Сара, без да иска, да й бръкне с него в носа.
— Тя е уморена възрастна вдовица, с малко или никакво образование. Опитвала се е по свой несръчен начин да ти се извини, задето се е съмнявала в теб. Ако нямаш достатъчно духовна щедрост да приемеш нескопосаната й тактичност, значи не си жената, за която съм те мислила. За твое сведение сега тя смята, че страда от много тежка форма на „злобосвадливост“, която ти отказваш да лекуваш. Решила е, че здравеопазването я е отписало, понеже е много стара.
Сара я погледна сърдито.
— Да не мислиш, че е само тя? Откакто набедиха Джоана, в кабинета ми е истинско нашествие. Усещам, че ме използват, за да остроумничат и клюкарстват по неин адрес — тя нервно прокара пръсти през косата си. — Днешният случай се повтаря от доста време, Джейн: детинско дюдюкане зад гърба на поредната им жертва. Ако Джак не беше вършил дивотии, нямаше да има около какво толкова да кудкудякат.
— Много се лъжеш — отбеляза Джейн хапливо. — Веднага щяха да намерят друг повод и пак щяха да правят същото.
— Така ли? И ти имаш очи да ми четеш конско, че съм била…
— О, не си мисли, че дивотиите им ме възмущават по-малко, отколкото теб. Дразня се, разбира се, но разликата между нас е, че аз никога не съм очаквала от тях да се променят само защото Матилда е умряла. Пресилено е да се смята, че мисис Хендерсън вижда у хората само лошото, след като най-яркият пример в това отношение наскоро ти остави цяло състояние. Възгледите на мисис Хендерсън за хората са направо детински в сравнение с тези на Матилда. Виж, тя наистина беше болна от тежка форма на „злобосвадливост“.
— Стига. Печелиш. Ще се отбия при мисис Хендерсън на път за вкъщи.
— Много се радвам. Надявам се, че ще бъдеш достатъчно добра да й се извиниш. Тя може и да пресилва нещата, но наистина изглеждаше много разстроена, а и на теб никак не ти подхожда да бъдеш жестока, Сара.
— Да, ама съм — ядоса се лекарката. — Я ми кажи и с моите колеги мъже ли разговаряш така?
— Не.
— Така си и мислех.
Джейн войнствено вирна глава.
— Нищо не разбираш. Правя го, защото те обичам. Ако майка ти беше на мое място, щеше да ти каже същите неща. Не трябва да позволяваш на обстоятелствата да променят собствената ти природа, Сара. Това е присъщо на жени с нездрава душевност от типа на Матилда.
Сара изведнъж изпита благодарност към тази възрастна жена, чиито ябълковочервени бузи от възмущение бяха избледнели до розово. Майка й, разбира се, не би казала подобни неща. Тя щеше да свие устни и да заяви, че отдавна й е известно колко жесток човек е Сара. Само щедра душа като Джейн можеше да разбере, че хората доста често са неспособни на тактичност, нерешителни, недоверчиви.
— Искаш от мен да отстъпя от принципите си — каза Сара меко.
— Не, скъпа, иска ми се да държиш на тях.
— Защо трябва да позволявам на мисис Хендерсън да говори пред мен, че Джоана е убила майка си? Уликите срещу нея са толкова, колкото и срещу мен. Ако отида да се извиня, все едно се съгласявам с нея.
— Глупости — отвърна Джейн с досада. — Ще бъде просто проява на любезност към една старица. Отношението ти към Джоана е нещо съвсем отделно. Ако не одобряваш начина, по който в селото се отнасят към нея, нищо не ти пречи да го покажеш, така че да не остане никакво съмнение какво мислиш — уморените очи на Джейн блестяха така, сякаш се беше върнала в най-ранната си младост. — Няма смисъл да си изкарваш яда на бедната Доли Хендерсън, скъпа. Не можеш да очакваш от нея да вижда нещата като теб и мен. Тя изобщо не е имала възможност да получи нашето образование.
— Ще й се извиня.
— Благодаря ти.
Сара неочаквано се наведе напред и лепна звучна целувка на бузата на Джейн. Възрастната жена искрено се изненада.
— Това пък за какво беше?
— Ами не знам — усмихна се Сара. — Предполагам, че те приемам като заместничка на майка ми. Не за пръв път се питам дали заместниците не вършат по-добра работа от оригинала. Същото усещах понякога и с Матилда. Тя не беше болна от „злобосвадливост“ през цялото време. Когато искаше, можеше да бъде мила като теб.
— Затова ли сега се грижиш за Рут? Услуга за услуга?
— Не одобряваш ли?
Джейн я погледна с упрек.
— Аз не мога да одобрявам или да не одобрявам. Не е моя работа. Това обаче не ми пречи да си давам сметка, че в момента действията ти изглеждат доста странни. Каквито и да са съображенията ти, в селото ще изтълкуват нещата по най-лошия възможен начин. В момента разправят, че Рут е дошла да живее при теб, защото очаквала скоро да арестуват майка й за убийство.