— Не знаех, че нещата са отишли толкова далеч — намръщи се Сара. — Господи, та това е немислимо! Откъде им идват наум подобни дивотии?
— Свикнали са да правят от мухата слон.
— Лошото е — каза Сара колебливо, — че нищо повече не мога да направя, за да ги спра.
— Слушай, скъпа, единственото, от което се нуждаят в момента, е да си обяснят защо Рут е при теб — подсказа й Джейн. — Това ще сложи край на слуховете и приказките. Не е толкова трудно — все трябва да има някаква причина Рут да дойде при вас.
— Това си е нейна работа — уморено поклати глава Сара. — А в момента тя не е в състояние нито да каже, нито да направи каквото и да било.
— Тогава ти измисли някаква причина — предложи Джейн нехайно. — Сподели с мисис Хендерсън, когато я видиш днес следобед, и до утре сутринта новината ще е обиколила селото два пъти. Клин клин избива, Сара. Няма друг начин.
Мисис Хендерсън истински се разчувства от извиненията на Сара заради лошото й настроение в кабинета. Колко мило, че си била дала труда да дойде до отдалечената й къща. Тя напълно разбирала, че ако цяла нощ не си спал и си се грижил за седемнадесетгодишно дете със симптоми на възпаление на лимфните жлези, било съвсем естествено на другия ден да се държиш малко рязко. Наистина, не можела да си обясни защо Рут трябва да живее при доктор Блейкни и съпруга й. Не би ли било по-добре за нея да бъде при майка си? Разбира се, съгласи се Сара веднага. И Рут също би предпочела това, но както мисис Хендерсън несъмнено знае, възпалението на лимфните жлези е много болезнена и изтощителна вирусна инфекция. Винаги съществува риск да се усложни и да се повтори, ако пациентът не е окончателно излекуван. Понеже това било последната година от гимназиалното образование на Рут, Джоана помолила Сара да вземе дъщеря й при себе си и да я вдигне на крака колкото е възможно по-бързо. В сегашното положение и с цялата тази история около завещанието на мисис Гилеспи (Сара идеално се престори, че изпитва неудобство и объркване) трудно е можела да откаже, нали?
— Ама вие така и така ще приберете парите — беше язвителният отговор на мисис Хендерсън, но пламъчето на любопитството в мътните й очи помръкна. — Значи щом се оправи, Рут се връща в Саутклиф?
— Къде другаде да иде? — излъга Сара невъзмутимо. — Както ви казах, това е последната й година.
— Е да, да. То си е така. А то тук такива едни ги разправят… чисти лъжи и слухове. Но кой тогава е убил мисис Гилеспи — сепна се подозрително бабата, — щом не сте били нито вие, нито дъщеря й?
— Един Господ знае, мисис Хендерсън.
— Дано поне той да знае, че иначе е срамота. Сигурно е вярно, че и да забавя — не забравя, ама много ядове създава, като пази информацията само за себе си.
— Не е изключено да се е самоубила.
— Не — възпротиви се решително бабата. — Това никога няма да го повярвам. Защо да ви лъжа, хич не я харесвах, но пак ще ви кажа — мисис Гилеспи беше всичко друго, ала не и малодушна.
Въпреки тишината, последвала позвъняването й на входната врата, Сара знаеше, че Джоана е в Сидар Хаус. Беше мярнала неподвижното й бяло лице в сенките на тъмната трапезария; забеляза как лицето помръдна, когато Джоана я позна малко преди да се оттегли към хола извън обсега на погледа й. Отказваше да й отвори вратата, макар да я беше познала. Това, което ядоса Сара, беше, че не ставаше дума за завещанието на Матилда или за номерата на Джак, а за Рут. Тя би разбрала нежеланието на Джоана да отвори на полицията, но не можеше да й прости, че не отваря на нея, след като знаеше, че е дала подслон на дъщеря й. С мрачно изражение Сара тръгна по алеята, водеща към задната страна на къщата. „Що за жена е тази — мислеше си тя. — Да не може да сдържи омразата си към случаен човек, когато става дума за дъщеря й?“
Представи си портрета, по който работеше Джак. Лицето на Джоана беше в центъра на тристенна призма от огледала — Джак фантастично умееше да рисува отражения. Ефектът беше невероятен и объркващ. В отворената с основата си към зрителя призма лицето се отразяваше в страничните огледала, но същевременно всяко от тях отразяваше образа от отсрещните. Получаваше се безкрайно наслагване, при което отраженията все повече губеха прилика с истинското лице. Сара тогава попита какво означава изображението в центъра.
— Джоана такава, каквато иска да я виждат. Възхитителна, обожавана, красива.
Тя посочи огледалните образи.