— А тези кои са?
— Това е Джоана, лишена от наркотиците си — обясни той. — Опасната, противна нелюбима жена, отхвърлена от майка, съпруг и дете. Всичко в живота й е илюзия, затова се сетих за огледалата.
— Отвратително и жестоко.
— Не ми се прави на сантиментална, Сара. Едва ли някога е съществувала по-самовлюбена жена от Джоана. Може би повечето наркомани имат този проблем. Тя например твърди, че Рут я отхвърля. Пълни глупости. Точно обратното — Джоана не е могла да понася дъщеря си просто защото е плачела, когато е била бебе. Безизходица: бебето плаче, за да се погрижат за него, но колкото повече реве, толкова по-малко желание има майка му да се занимава с него. Тя твърди, че Стивън започнал да я пренебрегва, когато бременността й напреднала. Това обаче не й пречи веднага да изпадне в противоречие, като споделя, че не можела да го понася, когато „се лигавел“ с Рут. Струва ми се, че тя първа е започнала да го пренебрегва.
— Но защо? Все трябва да е имало някаква причина.
— Според мен е много просто. Единственият човек, когото е обичала, ако изобщо е способна на подобно нещо, е била самата тя и понеже бременността я е правела непривлекателна в собствените й очи, тя е смятала за отговорна за това (което означава, че ги е мразела) съпруга си и бебето. Хващам се на бас на каквото искаш, че бременността я отвращава.
— Едва ли е толкова просто, Джак. Може да се окаже много по-сериозно, например нелекувана следродова депресия. Нарцистична невроза. Дори шизофрения. Матилда може и да е била права, когато твърдеше, че тя е психически лабилна.
— Нищо чудно, но ако си права, вината е единствено на Матилда, която е търпяла номерата на дъщеричката си едва ли не от люлката. — Той посочи картината. — Когато казвах, че всичко в живота й е илюзия, имах предвид, че всичко е фалш. Джоана се опитва да накара хората безрезервно да повярват в нейните собствени фантазии, като същевременно (в това съм деветдесет и девет процента сигурен) самата тя не вярва в тях.
Джак постави пръста си в централния огледален триъгълник на призмата, разположен на дъното на перспективата. Той не отразяваше нищо.
— Ето това е истинската Джоана, поставена пред едно неподкупно огледало, което не отразява нейната идеализирана представа, а самата й същност.
Тогава Сара си помисли, че попадението е много точно. Но дали това беше наистина Джоана? На Джак каза:
— Не си ли твърде самонадеян с тези категорични преценки… за нея?
Кухненската врата беше заключена, но ключът, който Матилда беше пъхнала под третата саксия отдясно, все още си беше там. С възклицание на задоволство Сара го измъкна и го пъхна в секретната ключалка. Едва когато влезе и постави ключа на кухненската маса, се запита дали някой е казвал на полицията, че в Сидар Хаус може да се влезе толкова лесно, ако човек знае какво има под саксията. Тя определено не беше споменавала за ключа пред Купър. Напълно беше забравила за това до момента, в който необходимостта да влезе в къщата не бе раздвижила паметта й. Беше използвала ключа само веднъж, преди месеци, когато Матилда беше получила такава артритна криза, че не можеше да стане от стола и да отвори предната врата.
Сара предпазливо сложи ключа на масата и го загледа. Изведнъж с необикновена яснота в главата й премина мисълта, че този, който последен е използвал ключа, е убиецът на Матилда Гилеспи. Не беше необходимо голямо умствено напрежение, за да се досети, че ако отпечатъците му са останали по ключа, тя вероятно току-що ги бе унищожила, оставяйки своите собствени.
— О, Господи! — простена тя.
— Как смеете да влизате в къщата ми без позволение! — изкрещя някъде зад нея с изтънял от ярост глас Джоана.
Сара се обърна към нея. Изражението на лицето й беше такова, че Джоана отстъпи назад към вратата на хола.
— Я престанете със смешните си фасони! — сопна се лекарката. — И двете сме затънали до гуша в лайната, а вие се правите на обидена.
— Спрете да говорите мръсотии! Мразя хората, които ругаят. Устата на Рут е като отходен канал, но вие надминавате дори и нея. Не бих казала, че сте дама. Не разбирам какво толкова е харесвала у вас майка ми.
Сара въздъхна с досада.
— Слезте на земята, Джоана. В кой век живеете? И какво е това „дама“? Някоя като вас, дето цял живот не е похванала работа, но се мисли за много важна, понеже се отвращава от грубите изрази? — тя поклати глава. — Аз имам друга представа за дама. Най-голямата дама за мен е осемнадесетгодишната лондончанка от крайните квартали, която по цял ден работи наравно с мъжете и псува като каруцар. Отвори си очите, драга. Хората съдят за нас по това, което вършим, и изобщо не се интересуват от твоите представи за женска чистота, а ако се заинтересуват, получават от тях запек. Тези глупости са изчезнали веднага щом жените са разбрали, че не са създадени единствено да раждат и отглеждат деца.