Джоана презрително сви устни.
— Как влязохте тук?
— С ключа изпод саксията — кимна Сара към масата.
— Какъв ключ? — намръщи се недоумяващо Джоана.
— Ето този. Внимавайте да не го пипнете, защото съм убедена, че го е ползвал и убиецът на майка ви. Може ли да се обадя по телефона? Налага се да съобщя на полицията.
Тя мина край Джоана и влезе в хола.
— Трябва да звънна и на Джак, за да му кажа, че ще се забавя. Възразявате ли? Стойността на разговора ще бъде приспадната от парите на майка ви.
Джоана забързано я последва в хола.
— Разбира се, че възразявам. Кой ви дава право да влизате тук? Това е моята къща и аз не желая да ви виждам в нея.
— Грешите — възрази Сара делово, вдигайки слушалката на телефона, поставен върху холната маса. — Съгласно завещанието на майка ви Сидар Хаус е моя собственост — тя затърси в тефтерчето си номера на Купър. — Вие сте тук само защото все още не съм пожелала да ви изгоня. — Вдигна слушалката до ухото си и набра номера, без да сваля очи от Джоана. — Мога много бързо да променя намеренията си. Наистина не виждам защо трябва да се интересувам от вас, щом като вие не се интересувате от собствената си дъщеря… Следователят Купър, моля… Предайте му, че се обажда доктор Блейкни и че е спешно. Намирам се в Сидар Хаус, Фонтуел. Да, ще изчакам — тя закри слушалката с длан. — Искам да дойдете с мен вкъщи и да поговорите с Рут. Аз и Джак правим всичко, което е по силите ни, но не можем да ви заместим. Тя има нужда от майка си.
Дясното ъгълче на устата на Джоана нервно подскочи.
— Бих ви посъветвала да не се месите в неща, които не ви засягат. Това е възмутително! Рут е напълно способна да се грижи сама за себе си.
— Господи, вие наистина сте изгубили всякаква връзка с реалността! — възкликна Сара изумено. — Или пък има друга причина — просто не са ви по душа лайнените истории, така ли е?
— Това е разликата между мен и вас, доктор Блейкни.
— Ако намеквате за начина ми на изразяване, сте напълно права, а точното си наблюдение можете да си пъхнете отзад — не й остана длъжна Сара. — Нямам нищо против да се възмутите от мен толкова, колкото аз от вас. Ти нямаш ли чувство за отговорност, кучко такава? Да не би Рут да е паднала от небето? Знам, че не е, но знам, че и доста работа е паднала, докато сте я правили с мъжа ти, затова си затваряй устата.
Почти без да прекъсва изречението, тя заговори по телефона.
— …да, сержант… да, аз съм в Сидар Хаус. Да, и тя е тук. Не, нищо не се е случило, но мисля, че разбрах как е влязъл убиецът на Матилда. Някой казвал ли ви е, че тя държеше ключ от кухнята под една от саксиите, които са върху бункера за въглища? Да, знам, но бях забравила — тя направи ядосана гримаса. — Не, вече не е там… На кухненската маса е. Използвах го, за да вляза — каза Сара и в следващия миг стреснато отдръпна слушалката от ухото си. — Не го направих съзнателно — обясни тя хладно, когато виковете отсреща спряха. — Трябвало е в началото да претърсите по-внимателно. Тогава това нямаше да се случи. — Тя трясна слушалката и се обърна към Джоана: — И двете трябва да останем тук, докато дойдат полицаите.
Джоана обаче отдавна беше загубила самообладание.
— НАПУСНИ ВЕДНАГА КЪЩАТА МИ! — изкрещя тя. — НЕ РАЗРЕШАВАМ ДА МИ СЕ ГОВОРИ ТАКА В МОЯ ДОМ! — Затича нагоре по стълбите. — ДОТУК БЕШЕ! ЩЕ СЪОБЩЯ ЗА ТЕБ В МЕДИЦИНСКИЯ СЪВЕТ! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СИ ЗАГАЗИЛА! ЩЕ ИМ ОБЯСНЯ КАК СИ УБИЛА МИСТЪР СТЪРДЖИС, А СЛЕД ТОВА И МАЙКА МИ.
Сара хукна по стълбите след нея, но Джоана успя да стигне до спалнята и да затръшне вратата. Прещрака ключ. Сара се отпусна на пода и седна пред вратата с кръстосани крака.
— Истеричните ти крясъци и гърчове може и да са плашили Матилда, но на мен не ми минават. Набий си го в тиквата. МАЙНАТА ТИ! — изръмжа тя с допряна до дъбовата врата глава. — Вече си на четиридесет години, краво нещастна. Дръж се, както подобава на възрастта ти.
— НЕ СМЕЙ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА!
— Писна ми от теб, Джоана. Ти явно не можеш да се държиш нормално, преди да си се натъпкала с твоите боклуци. Направо предизвикваш съжаление… Джак предполагаше, че са успокоителни…
Отговор не последва.
— Нуждаеш се от помощ — продължи Сара — и аз познавам човек, който наистина може да ти помогне. Живее в Лондон. Психиатър специалист в лечението на всички видове наркомания, но ще те приеме само ако ти пожелаеш. Мога да те препоръчам, а ако не искаш, приготви се за последствията. При случай на продължителна злоупотреба, какъвто е твоят, всичко става внезапно. Чуй ме, Джоана — ще се случи онова, от което най-много се страхуваш: ще се състариш за броени месеци… за разлика от мен, защото аз не съм опитвала да променям естествения метаболизъм на тялото си, а ти си го правила в продължение на години.