— Кой друг знае за този случай?
— Нямам представа.
— Разказвали ли сте го на някого?
Сара се поколеба.
— Не мога да си спомня. Може да съм споменала нещо в кабинета. Все пак беше преди доста време. Новите медикаменти, които й бях предписала, дадоха много добри резултати и случаят не се повтори. Спомних си за него едва днес следобед, когато заобиколих и видях саксиите.
Купър извади от джоба си две полиетиленови пликчета и използва едното от тях да вземе ключа и да го постави в другото.
— А защо заобиколихте отзад, доктор Блейкни? Да не би мисис Ласел да е отказала да ви пусне през входната врата?
Сара погледна към Джоана за пръв път, откакто той беше влязъл.
— Не знам защо не е отворила. Може да не е чула звънеца.
— Ясно е, че сте искали да обсъдите с нея нещо много важно, иначе нямаше така решително да влезете вътре. Ще бъдете ли така любезна да споделите с мен за какво става дума? Навярно за Рут?
Той беше твърде стар и опитен. Владееше доста умения. Съвсем ясно забеляза изписаното по лицето на Джоана облекчение, но с нищо не даде да се разбере, че е видял нещо интересно.
— Познахте — отвърна Сара бързо. — Обсъждахме проблема за по-нататъшното образование на Рут.
„Лъже“ — помисли си Купър, поразен от лекотата, с която тя го правеше. После зиморничаво сви рамене и се обеща да преразгледа всичко, което му беше казала досега. Вярваше, че Сара е честна и може би малко наивна жена, но сега с нежелание си даде сметка, че наивният е бил единствено той. „Няма по-голям глупак от стария глупак“ — помисли си следователят с горчивина. Но какво да се прави — оказваше се, че глупавият стар Томи най-неочаквано е малко влюбен.
Колко вярно е казано: „Отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено.“ Очакването му придава такава пикантност… Единственото, за което съжалявам, е, че не мога да споделя триумфа си с никого, а така ми се иска цял свят да научи! Най-ужасното е, че не мога да ощастливя дори Джеймс, който, макар и потърпевш, нищо не знае.
Тази сутрин от банката ми съобщиха, че той е приел чека за дванадесет хиляди, което означава, че от глупост и алчност се е съгласил със застрахователната оценка. Знаех, че ще го направи. Става ли дума за пари, Джеймс е невъздържано лаком като дете. Те изтичат през пръстите му като пясък, защото пари в брой и на ръка са единственото, което го интересува. Какво не бих дала да можех да надзърна и да видя как я кара. Нищо, и така мога да се сетя — пиянство и содомия. В живота на Джеймс нищо друго няма значение.
Днес съм по-богата от вчера с цели тридесет и пет хиляди лири и тържествувам. Чекът от застрахователната компания, който компенсира откраднатото от сейфа по Коледа, когато Джоана и аз бяхме в Чешир, възлиза на двадесет и три хиляди и петстотин. По-голямата част от тези пари покрива загубата на комплекта диамантени бижута на баба ми. Само тиарата беше застрахована за пет хиляди и петстотин, макар че сега може би струва повече, тъй като пропуснах да й направя нова оценка след смъртта на баща ми. Толкова пари за боклуци, които аз лично не можех да понасям. Няма нищо по-отвратително и дебелашко от претрупаните викториански бижута.
За сметка на това часовниците на Джеймс са всичко друго, но не и безвкусни, може би защото ги е купувал не той, а баща му. Откарах ги на оценка в „Сотби“ и разбрах, че стойността им надхвърля двойно дванадесетте хиляди, за които са били застраховани. След като платих на Джеймс от собствения ми застрахователен чек, за мен останаха единадесет хиляди и петстотин. Така лиших любимия си съпруг от имущество на стойност двадесет и пет хиляди лири по днешните цени само срещу дванадесет хиляди в брой.
Както вече казах: „Отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено.“
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
В ранния следобед в кабинета на Пол Дъган влез висок възрастен мъж с представителна външност. Представи се като Джеймс Гилеспи и за да докаже това, без да бърза, извади паспорт и свидетелство за брак, сключен с Матилда Берил Гилеспи. Предполагайки, че е произвел необходимия ефект, възрастният джентълмен се настани на един стол и подпрян на дръжката на бастуна си, започна да хвърля любопитни погледи към Дъган изпод рунтавите си бели вежди.
— Страшна изненада, а? — обади се той. Дори и през разделящото ги бюро носещата се от него миризма на уиски беше замайваща.