Новината за дневниците на Матилда застигна Купър, когато се канеше вече да си тръгва от Сидар Хаус. Той мрачно остави слушалката. Беше преобърнал всичко от мазето до тавана и беше напълно уверен, че нито в библиотеката, нито където и да било в къщата има някакви дневници.
— Съжалявам, уважаеми дами, но се налага да ви отнема още малко време. Елате с мен, моля.
Джоана и Сара озадачено го последваха, прекосиха хола и влязоха след него в библиотеката.
— Какво точно търсите? — запита Джоана, когато Купър спря и се загледа в горния рафт.
Той докосна ръба на масивната махагонова лавица, която също като другите преминаваше по цялата ширина на стената.
— Някоя от вас да е виждала събраните съчинения на Уилям Шекспир?
— Всички са си на мястото — отвърна Джоана пренебрежително. — Кой том търсите?
— Би трябвало да се намират на тази лавица — погледна я той бегло. — Говоря за дневниците на майка ви. Казаха ми, че ги е държала на най-горния рафт, замаскирани в подвързията на Шекспировите съчинения.
— Какви дневници? — учуди се Джоана. Изненадата й изглеждаше съвсем искрена.
— Имам информация, че си е записвала всичко ден по ден.
— Нямах представа.
— Информаторът ми беше абсолютно убеден в това и смятам, че е доста надежден.
Джоана безпомощно помръдна рамене.
— Не знаех — повтори тя.
— Кой е информаторът? — полюбопитства Сара.
Отговаряйки, Купър гледаше Джоана.
— Джеймс Гилеспи. Съпругът на мисис Гилеспи.
Този път учудването й не беше толкова голямо, но все пак Сара беше тази, която зададе очевидния въпрос.
— Откъде ще знае, че тя е водила дневник? Нали е в Хонконг — каза ми го моята помощничка в кабинета.
— Вече не е, доктор Блейкни. Адвокатът на мисис Гилеспи ни уведоми, че в момента господинът живее в Бърнмаут — той се обърна към Джоана. — Ще трябва отново да претърсим къщата и бих предпочел вие да сте тук.
— Естествено, сержант. Нямам намерение да ходя никъде. Това все пак е моята къща, нали?
Сара й хвърли кратък поглед.
— А Рут? Не можете просто така да я зарежете.
— Крайно време е Рут да се научи сама да се грижи за себе си, доктор Блейкни — Джоана кратко и многозначително се изсмя. — Може би е трябвало по-добре да прецените последствията, преди да накарате майка ми да промени завещанието си. Виждате, че при сегашните обстоятелства не съм в състояние да й помогна с каквото и да било.
— Тя се нуждае най-вече от духовна подкрепа, която няма да ви струва нито пени.
— Каквото и да й кажа, само ще влоша нещата — бледите, широко отворени и немигащи очи на Джоана бяха вперени неподвижно в лицето на Сара. — За възрастта си тя е имала несравнимо повече възможности, отколкото аз през целия си досегашен живот, но предпочете да ги пропилее. Давате ли си сметка, че преди тъпите й изпълнения в училището тя вече месеци наред редовно е крадяла от майка ми? — устата й се присви в неприятна гримаса. — Не можете да си представите какво изпитах, когато мисис Харис ми се обади, за да ми обясни защо Рут е изключена. Знаете ли какви пари бяха похарчени за образованието на това дете?
— Мисис Харис ви е представила нещата твърде едностранчиво — каза Сара предпазливо, усещайки, че до нея Купър целият се е превърнал в слух. — Няма да бъде честно, ако не изслушате Рут и не й дадете възможност да ви обясни, че за станалото не е виновна единствено тя.
— Живея с дъщеря си близо осемнадесет години и не е необходимо да ми се обяснява кой е виновен. Рут е напълно неспособна да говори истината. Направо е глупаво да вярвате в обратното — Джоана се усмихна едва-едва. — Можете да й кажете, че ако желае да ме види, знае къде да ме намери, а също така да й обясните съвсем недвусмислено да не разчита на мен да заплатя за продължаването на образованието й, нито пък на някаква издръжка. Освен ако, разбира се, цялата тази история със завещанието не вземе благоприятен обрат.
Тази жена използва Рут като разменна монета, помисли си Сара с отвращение, но същевременно разбираше, че и Джоана беше също толкова отчаяна, колкото Рут. Реши да опита отново.
— Не става дума за пари, Джоана. Много по-важно е, че дъщеря ви иска да ви види. Страхува се да се върне в Сидар Хаус, защото мъжът, който я е използвал и я е заплашвал, знае този адрес. Моля ви, моля ви, елате с мен в Мил Хаус и поговорете с нея. Тя не лъже, а просто е страшно разстроена от всичко, което й се струпа, и иска да се увери, че няма да я отхвърлите. По цял ден стои до телефона и чака да позвъните. Не си давате сметка колко силно е привързана към вас.