— Може би и с мисис Ласел сте искали да постигнете „споразумение“? Например вие свидетелствате в съда кой е истинският й баща, а тя ви осигурява охолен живот до края на дните ви.
Гилеспи дрезгаво се изкиска.
— Тя беше много по-разбрана от майка си.
— Тогава защо изобщо сте преговаряли с мисис Гилеспи?
— Не оценявах много високо шансовете на момичето. Не и срещу Матилда.
Купър кимна разбиращо.
— И убихте жена си, за да ги подобрите?
Дрезгавият кикот отново избухна.
— Защо не си избиете това от главата? Тя не ми върши работа мъртва. Ако наистина не се е самоубила, значи така наречената ми дъщеря ме е отменила. Да знаете как се вбеси, като разбра, че майка й си е играла на курва с чичо й.
Внезапно, сякаш решен да се освободи от товара на някаква срамна тайна, той измъкна някъде изпод възглавниците на канапето пълна бутилка, отвинти капачката и я поднесе към устата си.
— Искате ли — запита, преди да отпие, и кимна с бутилката към Купър. После отново лапна гърлото и с няколко големи глътки значително намали съдържанието й.
В продължение на дълги години сержантът беше измъквал пияници от канавки и мръсни улички — опитът му с тях беше значителен. Но това, което виждаше в момента, го порази. Гилеспи имаше невероятен капацитет. Само за две минути успя да изгълта такова количество неразредено питие, което би тръшнало кой да е мъж, а единственият ефект беше, че треперенето на ръцете му понамаля.
— Срещаме трудности при установяване на мотивите за убийството на жена ви — каза Купър бавно. — Все пак ми се струва, че вашите са доста по-сериозни, отколкото на другите заподозрени.
Гилеспи изпръхтя и очите му блеснаха пиянски-дружелюбно.
— На мен тя ми трябваше жива. Нали ви казах — един ден преди да умре, вече ми говореше за петдесет хилядарки.
— Но вие сте нарушили вашата част от сделката, мистър Гилеспи, което е означавало, че тя е била в правото си да разкрие причината за вашето бягство в Хонконг.
— Много вода изтече оттогава — монотонно повтори Гилеспи. — Много вода под шибания мост. Сега никой не би се заинтересувал от моето жалко прегрешенийце, но виж, нейните грехове биха заинтересували мнозина. Дъщеря й например…
Той отново вдигна бутилката към устата си и засмука.
Купър безуспешно се мъчеше да открие в паметта си нещо или някой, което да го е отвращавало повече от този човек. Нетърпеливо се надигна и започна да закопчава палтото си. Страшно би се радвал, ако можеше повече никога нищо да не чуе за това семейство — досега не бе успял да открие и една положителна черта у когото и да е от тях. Бяха си лика-прилика: вонята на тяхната поквара беше не по-малко отвратителна от смрадта в тази стая. Ако в момента съжаляваше за нещо, то беше лошият късмет да се окаже дежурен в деня на убийството на Матилда. Все пак успя да си остане такъв, за какъвто цял живот се беше мислил — честен и толерантен.
Незабелязано от Гилеспи хвана празната бутилка от пода с върха на пръстите си, вдигна я и я отнесе със себе си.
Джак съсредоточено разглеждаше листа с адреса. С много търпение и уговорки Сара беше успяла да изкопчи от Рут местонахождението на Хъджис.
— Казваш, че не живее сам. Как ще го измъкна навън тогава?
Сара плакнеше на умивалника няколко чаши.
— Мисля, че имаш и други проблеми. Например как ще ти понесат следващите шест месеца, ако се наложи да ги прекараш в болницата в гипс и на екстензия?
— Едва ли ще се чувствам по-зле, отколкото сега — измърмори той, дръпна един стол и седна. — Леглото в стаята за гости нещо не е в ред — вратът ми съвсем се е вдървил. Кога ще разкараш Рут и ще ме пуснеш на законното ми място?
— Когато се извиниш.
— Ясно — каза той примирено. — Може да се живее и с вдървен врат.
— Това е просто едно обикновено извинение, глупак такъв. Няма да умреш от него. Мен ако питаш, вдървеният врат е по-опасен.
Джак направи злодейска физиономия.
— Вратът не е единственото нещо, което ми се е вдървило. Направо не знаеш какво изпускаш, моето момиче.
Сара втренчено го изгледа.
— Това поне лесно се лекува — и с неочаквано движение тя изля пълната с ледена вода чаша в скута му. — Жалко, че и Сали Бенедикт не се е сетила да направи същото.