Не знам защо, не ми се вижда чист!
Но ако Бианка има нрав такъв,
че да полита подир всяка стръв,
Хортензио назад не ще остане,
и друга соколица ще си хване!
Излиза.
ВТОРА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Баптиста.
Влизат Баптиста, Транио, Катерина, Бианка, Лученцио и Слуги.
БАПТИСТА
Синьор Лученцио, за днеска беше
решена сватбата на Катерина,
а от другаря ви ни кост, ни вест!
Това е отвратителна измама —
свещеник, булка, гости — всички чакат
и само младоженецът отсъства!
Лученцио, какъв позор за нас!
КАТЕРИНА
Позорът е за мен! Макар че вие
насила ме накарахте да дам
ръката си на тоз надут безумец,
припрян в годежа, муден за венчило!
Аз казах ви, че луд е и че крие
под прямото държане подли мисли
и че за славата на шегобиец
готов е сто девойки да ухажва,
да се годява, сватби да насрочва,
без даже и да мисли да се жени!
Сега цял свят ще казва зад гърба ми:
„Това е Катерина, дето чака
Петручио да дойде да я вземе!“
ТРАНИО
Не, Катерина, не, синьор Баптиста,
не вярвам, че Петручио ви мами.
Какво го е забавило, не зная,
но затова пък знам самия него —
макар и груб, той инак е разумен;
макар и буен, по душа е честен!
КАТЕРИНА
О, да не бях му виждала очите!
Излиза в сълзи, следвана от Бианка и други.
БАПТИСТА
Плачи, дете, не те коря за туй —
тоз срам не би понесла и светица,
та камо ли девица с твоя нрав!
Влиза Биондело.
БИОНДЕЛО
Новости, господарю! Ще ви кажа новости, каквито не сте чували и няма да чуете!
БАПТИСТА
Как няма да ги чуем, щом ще ни ги кажеш! Кой ги знае какви новости са!
БИОНДЕЛО
А не е ли новост пристигането на синьор Петручио?
БАПТИСТА
Как? Пристигнал ли е?
БИОНДЕЛО
А, не е, господарю!
БАПТИСТА
Е тогава какво?
БИОНДЕЛО
Пристига, господарю.
БАПТИСТА
А! Е кога ще бъде тук?
БИОНДЕЛО
Когато застане на моето място и вие го видите, както виждате мене.
ТРАНИО
Май наистина няма да я чуем новината ти!
БИОНДЕЛО
Напротив! Видях синьор Петручио да пристига с нова шапка и вехти дрехи, три пъти обръщани, с обувки, в които някои вече са си държали лоените угарки, едната с тока, другата с връзка. Окачил е на бедрото си ръждясала шпага, задигната кой знае от коя общинска оръжейна, с пукната ръкохватка и цъфнала ножница. А само да видите коня му! Куца с единия заден крак, а седлото му — проядено от молците, и с две стремена, без никакво родство помежду им. Това е един кон шугав, келяв, крастав и толкова болен от шап, че шапка да му свалиш, дето още не е хвърлил петалата! А освен това има скрофули по шията и скрупули по стръмното. Той е болен от лоша бучка, страда от синя пъпка, мъчен е от заушки, недолекуван от жълтеница, да не говорим за кърлежите, с които е подплатен, и за глистите, с които е натъпкан! Вярно е също, че задницата му е увиснала, но затова пък е хлътнал в гърба и преплита предни крака. Юздечката му има само един повод, а понеже сам той с повод и без повод се препъва, челният му ремък тъй често се е късал от дърпане назад, че сега е само възли. Но ако е въпрос, и коланът на седлото му е шест пъти кърпен, а подопашникът му е дамски, от велур, украсен с пиринчени гвоздейчета, изящно изписващи инициалите на дамата.
БАПТИСТА
Сам ли е?
БИОНДЕЛО
С един прислужник, господарю, и той като коня! На единия му крак ленен чорап, на другия — шаечен; обаче и двата пристегнати с шарени парцали. А на дрипавата си шапка вместо перо забол цяла фантазия от финтифлюшки. Истинско плашило ви казвам — ни слуга, ни лакей — жив таласъм!
ТРАНИО
Прихванало го е, макар че той
изобщо се обличаше нехайно.
БАПТИСТА
Да е облечен, както ще, щом иде!…
БИОНДЕЛО
Но той не иде, господарю.
БАПТИСТА
Как не иде? Нали каза, идел?
БИОНДЕЛО
Кой? Синьор Петручио?