БАПТИСТА
Той я! Нали каза, че идел!
БИОНДЕЛО
Не, конят му иде, той си седи на седлото.
БАПТИСТА
А според тебе кон и конник не са ли едно?
БИОНДЕЛО
Не, разбира се!
Пее.
„Конник яха коня свой.
Казвай: колко са на брой?
Брей, че гатанка голяма:
ни един е, ни са двама!“
Влизат Петручио и Грумио.
ПЕТРУЧИО
Хей, кой е вкъщи? Хората къде са?
БАПТИСТА
Добре дошли, синьор!
ПЕТРУЧИО
Напротив, зле!
БАПТИСТА
Със здравето?
ТРАНИО
По-скоро с облеклото!
ПЕТРУЧИО
Поех така, за да не се забавя.
Къде е Кет? Невестата ми де е?…
Какво ви става, татенце?… И вие
защо стоите, сякаш сте видели
знак свръхестествен, чудо непонятно,
комета, прекосила небосвода?
БАПТИСТА
Вий идете на сватба, господине.
Забавянето ваше ни уплаши,
но дрехите ви ни смущават двойно —
сменете ги със нещо по-достойно,
което няма да петни ни вас,
ни радостта на сватбения час!
ТРАНИО
И ни кажете, по каква причина
измъчихте невестата да чака
и идете в тоз вид неузнаваем?
ПЕТРУЧИО
На мен, да ви разказвам, ще е скучно,
а пък на вас, да слушате — досадно.
Нали на думата си удържах,
ще ми простите пропуските дребни,
когато после всичко стане ясно!
Но де е Кет? Изтича утринта!
Отдавна трябваше да сме във черква!
ТРАНИО
В тез дрипи тя не бива да ви вижда.
Елате да ви дам от мойте дрехи!
ПЕТРУЧИО
Какво им е! Ще ида тъй при нея!
БАПТИСТА
Но не и в черква, ще ми се да вярвам!
ПЕТРУЧИО
Защо пък не? И там ще ида тъй!
Тя взема мен за мъж, не мойте дрехи!
Да мога — както тях — да сменям туй,
което тя във мен ще изхабява,
добре ще е за нея, дваж за мене!
Но що за луд съм, време тук да губя,
когато булката ме чака горе
да запечатам своята държава
с целувката, която заслужава!
Излиза, следван от Грумио.
ТРАНИО
С тоз луд костюм той нещо е намислил
но все пак трябва да го убедим
да сложи друг за черквата поне!
БАПТИСТА
Ще ида там да видя какво става.
Излиза заедно с Гремио и Слугите.
ТРАНИО
Все пак не стига тя да обещае,
потребно е да каже „да“ баща й,
а затова пък трябва, господарю,
да изнамерим, както вече казвах,
един човек, какъвто и да е,
когото на старика да представим
като синьор Винченцио от Пиза
и който подпис да даде дори за
двукратно по-солиден капитал
от този, който аз съм обещал.
Това щом стане, няма да се плаша:
съвсем законно Бианка ще е ваша!
ЛУЧЕНЦИО
Ако не беше само музиканта,
да следва милата ми по петите,
ний двама бихме се венчали скришно,
а после нека всички викат „Не!“,
пак моето не могат ми отне!
ТРАНИО
И туй ще стане, само че по-сетне;
полека-лека Транио ще метне
и таткото на хубавата птичка,
и стареца със сивата брадичка,
и музиканта с козия му глас —
и всичко туй единствено за вас!
Влиза Гремио.
Избягал сте от черквата, синьоре?
ГРЕМИО
И тъй охотно, както май не помня
и от училището да съм бягал!
ТРАНИО
А Кет и нейния съпруг къде са?
ГРЕМИО
Съпруг? Това наричате „съпруг“?
„Свръхгруб“ бих казал аз! Макар че друг
не би излязъл наглава със нея!
ТРАНИО
По-груб от Кет? Това не е възможно!
ГРЕМИО
О, той е дявол, дявол, сатана!
ТРАНИО
А тя е дявол, дявол и жена!
ГРЕМИО
Тя гълъбче е, агънце пред него!
Представяте ли си, синьор, когато
свещеникът запита го дали