БИАНКА
Гърнето си намери похлупак.
ТРАНИО
Да, тези опаки жени беля са!
ГРЕМИО
Ама и той съвсем катериняса!
БАПТИСТА
Приятели, макар на таз трапеза
да липсват младоженците, затуй пък
не липсват ястията и вината.
Лученцио и Бианка, заемете
местата на отсъстващите двама!
ТРАНИО
За да подготвим бъдната си роля?
БАПТИСТА
Затуй, разбира се. След мене, моля!
Излизат.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В извънградския дом на Петручио.
Влиза Грумио.
ГРУМИО
Пфу, чума да ги тръшне тези дърти кранти, тези щури господари и тези калпави пътища! Честна дума, не мога да си представя някой по-пребит, по-измърлян и по-изплезил език от мене! Пратиха ме напред да запаля камината, та да им е топло на техни милости, когато пристигнат. Добре, че съм от тези, за които казват: „Малко гърне бързо кипва“, че инак щяха да ми се сковат устните за зъбите, езикът за небцето и сърцето за ребрата, докато наклада огън, за да се размразя на него. В такъв студ на някой по-едър настинката не му мърда, а пък аз, докато духам огъня, сам ще се сгрея. Хей! Ехей, Къртис!
Влиза Къртис.
КЪРТИС
Кой така трака със зъби?
ГРУМИО
Една буца лед! Ако не вярваш, може да се изпързаляш от раменете до петите ми. Едно засилване от темето до врата ми ти стига. Огън, мили ми Къртис!
КЪРТИС
Какво става с господаря и жена му? Идат ли, а, Грумио?
ГРУМИО
Идат, Къртис, и затова огън, братко, огън!
КЪРТИС
А вярно ли е, че тя била опърничава и че се горещяла за нищо?
ГРУМИО
Горещеше се, но преди да я стегне този мраз. Ще знаеш, драги Къртис, зимата укротява всичко: мъж, жена, добиче. Щом успя да укроти господаря ни, жена му и нас двамата!
КЪРТИС
Ти може да си добиче! Гледай го ти, педя човек!
ГРУМИО
Кой, аз ли — педя? Я си виж рогата — цял лакът, и пак не са по-високи от този, дето ти ги е насадил! Ще кладеш ли огъня или ще трябва да се оплача на господарката? Да знаеш, че ръката й е здрава и понеже скоро ще й бъдеш под ръка, ще ти стане доста горещо, ако си я оставил на студено!
КЪРТИС
Я кажи, кажи, Грумио: какво ново по света?
ГРУМИО
Хладен свят, Къртис! Затова духай, ти казвам, че господарят и господарката са измръзнали!
КЪРТИС
Ей го, пламна! Хайде сега, издрънкай новините си!
ГРУМИО (пее)
„Чу ли новината, Джек!
Хлябът сух бил станал мек!“ —
За тази новина ли питаш?
КЪРТИС
Казвай, казвай! Стига си се потърквал!
ГРУМИО
Как да не се търкам, като огънят не ще да топли още! Къде е готвачът? Готова ли е вечерята? Почистено ли е навсякъде? Рогозките постлани ли са? Обрани ли са паяжините? Ратаите облякоха лиси ленените дрехи и белите чорапи? Слугите измъкнаха ли празничните ливреи? Покривките сложени ли са и добре ли са измити отвън и отвътре каните, стаканите и повлеканите от кухнята?
КЪРТИС
Всичко е готово. И затова казвай новините си!
ГРУМИО
Първо, конят ми е капнал и, второ, господарят и господарката съвсем му отпуснаха юздите.
КЪРТИС
Как така?
ГРУМИО
Ами като цопнаха в калта и ги пуснаха! И туй не е всичко. Стана голяма разправия!
КЪРТИС
Е, хайде, разправи я!
ГРУМИО
Дай си ухото!
КЪРТИС
Ей, откога чакам!
ГРУМИО
И аз!
Удря му плесница.
КЪРТИС
Тази твоя новина аз исках да я чуя, не да я почувствам!
ГРУМИО
То е, защото ти я разказвам с чувство. Просто почуках на ухото ти, да ми отключиш слуха си. Сега започвам. Първо, спуснахме се по един кален склон, а господарят беше зад господарката…
КЪРТИС
На един кон двамата?
ГРУМИО
Има ли значение?
КЪРТИС
За мене не, но за коня!
ГРУМИО
Тогава разказвай си сам! Ако не ме беше прекъснал, щеше да чуеш как конят се спъна и как тя се намери под него; после щеше да чуеш каква огромна беше локвата и как господарката се оплеска в нея до ушите; и как господарят я заряза сред калта и почна да бие мене, задето конят се беше препънал; как тя прегази локвата, за да ме отърве; как той крещя и руга; как тя почна заради мене да го моли, както никога; как аз се съдрах от рев; как конете хукнаха да бягат; как нейният си скъса юздата; как моят си загуби подопашника. Всичко това щеше да узнаеш. И още много други паметни събития. Но сега, защото ме прекъсна, те ще потънат в забрава, а ти ще легнеш в гроба невежа!