Измий се, Кет! Добре дошла отново!
Блъсва ръката на слугата.
Глупак! Заля я цяла! Зяпльо неден!
Бие го.
КАТЕРИНА
Той без да иска. Моля ви, недейте!
ПЕТРУЧИО
Пън! Чук! Дърво! Животно клепоухо!…
Да седнем, Кет! Аз зная, че си гладна.
Ще кажеш ли молитвата или
да почна аз?… Това какво е тука?
Май овнешко?
СЛУГА
Да.
ПЕТРУЧИО
Кой го внесе?
ПИТЪР
Аз.
ПЕТРУЧИО
Съвсем е изгоряло! И това!
Къде е некадърникът готвач?
Как смеете, обесници, изобщо
да ми поднасяте да ям подметка!
Обирайте чинии, гозби, всичко!
Хвърля ястията по Слугите, които избягват.
Безмозъчни говеда! Мръсна сган!
И ще мърморят! Аз ще ви науча!
КАТЕРИНА
Съпруже, моля ви, не се гневете!
Месото можеше да се яде.
ПЕТРУЧИО
Повтарям ти, че беше прегоряло,
а пък на мене са ми забранени
такива ястия, понеже силно
раздразват жлъчката и раждат гняв;
така че по-добре за нас ще бъде
да минем днес без ядене, понеже
и двамата сме май от жлъчен тип.
Ще хапнем вместо днеска утре сутрин.
Ела да видиш брачната ни стая!
Двамата излизат. Слугите се връщат един по един.
НАТАНАЕЛ
Ама й взе акъла на жената!
ПИТЪР
Със нейни камъни, та по главата!
ГРУМИО
Сега къде са?
КЪРТИС
В спалнята. Седят.
Чете й проповед за туй, че трябва
да се въздържа; при което сам
тъй невъздържано крещи, ругае,
че бедната се чуди и се мае
какво да каже и къде да гледа,
като че ли е стресната насън.
Но беж да бягаме! Пристига пак!
Излизат.
Влиза отново Петручио.
ПЕТРУЧИО
Добре потръгна моята система
и вярвам, че в двубоя връх ще взема.
Оставил съм соколчето си гладно
от мен то няма мръвка да получи,
докле не се пречупи и научи
да се завръща, щом като му свирна.
Освен това аз знам и втори начин
да я сломя: с безсъние, тъй както
със непокорните соколи правят;
днес още не е яла — ще гладува!
от снощи не е спала — ще будува!
Тъй както с гозбите, ще изнамеря
в леглото недостатък, ще запратя
насам възглавници, натам завивки,
натук дюшеци, навъзбог покривки,
като представям тази суматоха
за израз на внимание към нея.
И цяла нощ не ще й дам да мигне,
защото клюмне ли, ще реввам тъй,
че тя веднага ще се ококорва.
По този начин аз ще й извадя
душичката. Е, не съвсем с памук,
но ако някой знае начин друг
за укротяването на една
такава опърничава жена,
то нека дойде и го каже смело —
ще стори за мнозина свято дело!
Излиза.
ВТОРА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Баптиста.
Влизат Транио и Хортензио.
ТРАНИО
Как искаш, драги, Личио, да вярвам,
че Бианка може да обича друг
освен Лученцио? От нея имам
безбройни признаци за благосклонност!
ХОРТЕНЗИО
Тогава стойте тука, господине,
и чуйте го какво й преподава!
Отдръпват се встрани.
Влизат Бианка и Лученцио.
ЛУЧЕНЦИО
От четенето имате ли полза?
БИАНКА
О, да. Но как се казва тази книга?
ЛУЧЕНЦИО
Тя казва се: „Изкуството да любим“.
БИАНКА
А вий владеете ли го добре?
ЛУЧЕНЦИО
Откакто вий владеете над мен!
Отдръпват се.
ХОРТЕНЗИО
Не си играят, а? Сега какво
ще кажете, вий, който бяхте толкоз
уверен в нея!
ТРАНИО
О, коварство женско!
Не, Личио, не мога да повярвам!