ХОРТЕНЗИО
Тогава да престанем със лъжата.
Не се наричам Личио, синьоре,
и вече не желая да играя
във тез глупашки дрехи зарад тая
госпожица, която предпочита
пред благородника един лакей!
Наричам се Хортензио!
ТРАНИО
Така ли?
Синьор Хортензио, бях чул, че вие
сте влюбен в Бианка. Но сега,
понеже видяхме колко струва тази дама,
предлагам ви да се откажем двама
завинаги от нейната любов!
ХОРТЕНЗИО
Ах, само как се галят и целуват!…
Синьор Лученцио, да, да — кълна се,
преставам да ухажвам таз особа,
уви, от прекалено низка проба
за моето внимание към нея!
ТРАНИО
И аз ви се заклевам, че дори
и да ме моли, няма да я взема…
Пфу! Вижте я как само се натиска!
ХОРТЕНЗИО
Дано друг никой да не я поиска!
А колкото до мен, за да утрая
на думата си, в близките три дни
ще се оженя за една вдовица,
заможна и която ме ухажва,
откакто аз по тази дива птица
съм заламтял. От днес ценя в жената
душата повече от красотата.
Оставям ви! И клетвата е клетва!
Излиза.
Лученцио и Бианка идат напред.
ТРАНИО
Госпожице, дано ви осияе
туй, дето всеки влюбен си желае!
Аз пипнах ви на място, мила моя,
и със Хортензио от днеска вече
не се стремим към вашата любов!
БИАНКА
Какво? Хортензио се е отказал?
Шегуваш ли се, Транио?
ТРАНИО
Аз? Не!
ЛУЧЕНЦИО
Тогава Личио е вън от строя!
ТРАНИО
Намерил си е той една вдовичка,
тя чака в златна клетка като птичка.
БИАНКА
Горко му!
ТРАНИО
Той ще я опитоми!
БИАНКА
А може би тя — него!
ТРАНИО
Тя? Ами!
Готов съм да заложа таз глава!
Той учи се във школа по това!
БИАНКА
По укротяване ли?
ТРАНИО
Да, такава.
Синьор Петручио му преподава
как в миша дупка може да натика
жена си, щом зачатка със езика!
Влиза, тичайки, Биондело.
БИОНДЕЛО
О, господарю, капнах от седене,
но най-подир по пътя се зададе
един старик с благообразен изглед,
отличен за целта!
ТРАНИО
Какъв на вид?
БИОНДЕЛО
На вид търговец или пък учител,
но всячески създаден за родител!
ЛУЧЕНЦИО
И как ще действаш, Транио?
ТРАНИО
Така, че
ако даде ми вяра, той самичък
ще моли за Винченцио да мине
и с неговото име да подпише
гаранцията пред синьор Баптиста.
Но влизайте си! По-добре без вас!
Лученцио и Бианка излизат.
Влиза Странстващ учител.
УЧИТЕЛЯТ
Помози бог, синьор!
ТРАНИО
Вам също, старче.
Далече ли отивате или
сте стигнали до крайната си цел?
УЧИТЕЛЯТ
За седмица до крайната, а после
и по-далеч, до Рим, и най-далеч,
до Триполис, ако е рекъл бог.
ТРАНИО
А мога ли да зная откъде сте?
УЧИТЕЛЯТ
От Мантуа.
ТРАНИО
От Мантуа? О, боже!
И влизате тук, в Падуа, без страх?
УЧИТЕЛЯТ
Как тъй „без страх“? Защо? Не ви разбирам!
ТРАНИО
Над всеки мантуанец в този град
виси готова смъртната присъда!
Не сте ли чули, старче, новината:
та ние сме на косъм от войната!
Венеция е спряла флота ваш
и аз не бих желал да ви тревожа,
но работата е в това, че дожа
(за лични сметки с княза ви) издал е
таз страшна заповед! До вчера тука
разгласяха я гръмко по стъгдите!
УЧИТЕЛЯТ
О, господи, за мен това е гибел —
аз мога само тук да осребря