ХОРТЕНЗИО
Не, старче, тъй е. Този път не лъжат.
ПЕТРУЧИО
Вървете с нас и ще се уверите!
Шегата ни при срещата, разбирам,
ви пълни с недоверие към нас.
Всички освен Хортензио излизат.
ХОРТЕНЗИО
Сега напред към моята вдовица!
Петручио изпълни ме с кураж —
когато с нея срещнем се двоица,
щом тя инат е, аз ще бъда дваж!
Излиза.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Лученцио.
Влизат: Гремио и след него — без той да ги види — Биондело, Лученцио и Бнанка.
БИОНДЕЛО
Сега бързо и тихо, синьоре! Свещеникът е готов!
ЛУЧЕНЦИО
Летя, Биондело! Ти може да им потрябваш — влизай си!
Излиза с Бианка.
БИОНДЕЛО
Не, докато не ги видя да влизат в черква, никакво влизане вкъщи!
Излиза.
ГРЕМИО
Къде се бави този щур учител!
Влизат Петручио, Катерина, Винченцио, Грумио и Слуги.
ПЕТРУЧИО
Това е входа. Тук живее син ви.
А моят тъст е долу към пазара.
Довиждане! Оставяме ви тук.
ВИНЧЕНЦИО
Не може тъй раздяла без почерпка.
В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня,
а все ще има нещо да похапнем.
Чука.
ГРЕМИО
Заети са и трудно ще ви чуят.
На прозореца се показва Странстващият учител.
УЧИТЕЛЯТ
Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?
ВИНЧЕНЦИО
Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине?
УЧИТЕЛЯТ
Вкъщи е, но сега не може да разговаря с никого.
ВИНЧЕНЦИО
А ако този никой му носи стотина-двеста дуката, колкото да го позарадва?
УЧИТЕЛЯТ
Задръжте си дукатите! Лученцио няма да има нужда от тях, докато съм жив!
ПЕТРУЧИО
Нали ви казах, синът ви е общ любимец в Падуа!… Слушайте, синьоре, да оставим тези усукани духовитости и моля ви, съобщете на синьор Лученцио, че баща му, току-що пристигнал от Пиза, го чака пред тази врата.
УЧИТЕЛЯТ
Лъжеш! Баща му отдавна е пристигнал от Пиза и те гледа от този прозорец.
ВИНЧЕНЦИО
Да не би да си ти случайно?
УЧИТЕЛЯТ
Да, господине, ако може да се вярва на майка му!
ПЕТРУЧИО (към Винченцио)
Какво значи това, старче? Няма по-грозно мошеничество от рисвояването на чуждо име!
УЧИТЕЛЯТ
Дръжте негодника! Той се представя за мен! Иска да измами някого!
Влиза отново Биондело.
БИОНДЕЛО
Оставих младоженците в черквата. Да им даде господ щастливо плаване!… Оле-ле! Старият ми господар! Сега я втасахме!
ВИНЧЕНЦИО
Ей, ти, обеснико, я ела насам!
БИОНДЕЛО
Бих предпочел да си остана тук, господине!
ВИНЧЕНЦИО
Какво, проклетнико? Да не си ме забравил?
БИОНДЕЛО
Забравил? Не, господине. Как мога да ви забравя, като не съм ви виждал никога в живота си!
ВИНЧЕНЦИО
Ах, ти, пладнешки разбойнико! Значи, не си виждал Винченцио, бащата на господаря си?
БИОНДЕЛО
Кого? Моя стар почтен господар? Разбира се, че съм го виждал, господине! И сега го виждам горе на прозореца.
ВИНЧЕНЦИО
А, значи, така било!
Бие го.
БИОНДЕЛО
Помощ! Помощ! Един луд иска да ме пребие!
Излиза.
УЧИТЕЛЯТ
На помощ, синко! На помощ, синьор Баптиста!
Скрива се.
ПЕТРУЧИО
Да изчакаме, Кет! Да видим как ще свърши тази разправия!
Двамата се отдръпват встрани.
Влизат Учителят, Баптиста, Транио и Слуги.
ТРАНИО
Кой сте вие, господине, та си позволявате да биете моя прислужник?
ВИНЧЕНЦИО
Кой съм аз ли, господине? А кой сте вие, господине? О, богове безсмъртни! И как се е докарал негодника! Копринена камизола, кадифени гащи, алена мантия и шапка до небето! О, разориха ме! Разориха ме! Докато аз треперя над гроша вкъщи, синът ми и слугата пръскат моите пари в университета!
ТРАНИО
Какво? Какво е станало?
БАПТИСТА