Топовете на „Мери Роуз“ са докарани до всяка отворена амбразура, така че корабът гъмжи от оръжия, всичките — движещи се като едно. Тя се обръща и изстрелва залп с топовете от лявата си страна, и отвсякъде едновременно се понася рев. Красиво изпълнено е, и силно като шахматен ход. Незабавно виждаме как един от ветроходните кораби с весла се люшва във водата и започва да потъва. Великият план на краля, стратегията на Томас показват мощта си пред зашеметения враг. Сражават се кораб с кораб, а войниците все още нямат какво да правят, освен да крещят в бойниците си, и да вдигат мечовете си заплашително. Големият кораб се обръща с другия си борд към вятъра, обръща се във водата, за да може да стреля с топовете на десния си борд, докато топовете на левия презареждат.
Внезапен порив на вятъра кара всички знамена да изплющят със звук като от разкъсваща се коприна.
— Стреляйте! Обърнете и стреляйте! — крещи Хенри, но вятърът е твърде силен, за да го чуе някой. Придържам шапчицата си, а Ан Сиймор изгубва нейната, която полита плавно от стените на кулата и се изгубва в морето.
Някой се присмива на лошия ѝ късмет и именно тогава осъзнаваме, че нещо се обърква. „Мери Роуз“ тъкмо е свил част от платната си и се обръща срещу вятъра, насочвайки топовете на десния си борд, за да обстрелва французите, когато я улавя поривът на вятъра. Тя се накланя в морето, опасно ниско, платната ѝ се навеждат към вълните, прекрасните ѝ квадратни платна вече не са гордо изправени над извитите ѝ палуби, а вече висят под ъгъл, странно и грозно.
— Какво правите? — изревава кралят, сякаш някой може да му отговори. — Какво правите, по дяволите?
Корабът е като кон, който е направил скок с твърде силно свити крака. Сякаш виждаме кон, чиито крака поддават под него, макар да тича все по-силно и по-бързо — всичко се случва много бавно, но с ужасна неумолимост.
— Изправете я! — надава Хенри вой като куче, и сега всички са до него на стената на замъка, надвесени навън, сякаш ще ни чуят как крещим нареждания. Някой крещи: „Не! Не! Не!“, докато прекрасният, горд кораб, с все още пърхащи на вятъра знамена, се накланя все повече на една страна, а после го виждаме как поляга бавно на една страна като простреляна птица, наполовина вътре в бързо носещите се вълни, наполовина извън тях.
Не ги чуваме как пищят. Моряците са хванати като в капан под палубата, докато водата нахлува през отворените амбразури за топовете и не могат да се изкачат по тесните стълби в средната част на кораба. Давят се в кораба като в ковчег, докато той ги тегли леко и бавно надолу. Чуваме мъжете на горната палуба. Те са се вкопчили в мрежите на борда, които сега ги впримчват, и се опитват да ги прережат. Някои от бойците скачат от оръдейните кули на кораба и мушкат въжетата с пиките си или секат дебелата мрежа с мечовете си. Но не могат да освободят моряците, не могат да отворят мрежите. Нашите войници и моряци умират като хванати в мрежа скумрии, мъчейки се да дишат, притиснати от преплетените въжета.
Свободните мъже горе падат от кулите като куп войничета-играчки, като малките оловни човечета, с които си играе Едуард, а кожените им ризници ги завличат надолу за броени мигове. Онези, които имат шлемове, усещат как те се пълнят със студена морска вода, преди да успеят да развържат ремъците. Плътните ботуши завличат притежателите си надолу, тежката броня от метални плочки, прикрепени с ремъци към коленете и гърдите, бързо потапя мъжете на дъното. Чувам нечий глас да проплаква:
— Не, не, не!
Струва ми се, че е минал цял час на агония, но навярно са само минути. Обзема ме чувство за безвремие. Корабът отпуска борд върху водата като сънлива птица, следвайки движението на морето, докато шепа мъже, не повече, се хвърлят от такелажа и изчезват в просмуканите с пушек вълни. Ревът на топовете продължава, самата битка продължава. Никой освен нас не вижда, замръзнал от ужас, как килът се извърта още малко нагоре към небето, докато платната се пълнят с вода, не с вятър, и се диплят и издуват в странната си, удавена красота, а после повличат кораба надолу към зелените дълбини.
Чувам как някой ридае:
— Не, не, не.
Кодри Хаус, Мидхърст, Съсекс
Лятото на 1545 г.
Казват ми, че не може да се определи победителят в битката, когато димът най-сетне се разнася и двата флота потеглят, люшкайки се, в различни посоки — французите към Франция, английските кораби влизат обратно в пристанището. На краля съобщават, че Англия е възтържествувала. Изпратили сме няколко малки кораба срещу голямата френска армада, а французите, стъпили на суша на брега на Съсекс и на остров Уайт, изгорили някой и друг хамбар, но били пропъдени от селяните обратно на корабите.