Не отговарям нищо. Едва ли мога да кажа на краля, че една вдовица може да предпочита да прекара най-първите дни на вдовството си в молитва, вместо като го забавлява. Обикновено една вдовица не излиза от къщата си през първите три месеца, а Катрин ще иска да бъде със своите останали без баща момчета. Но после осъзнавам: той едва ли знае това. Никой не му е казал да почака, преди да ме повика след смъртта на съпруга ми. Едва ли би си представил, че някой може да не иска да бъде в двора. Никога не е живял другаде освен в двора; няма представа от личен живот или нежни чувства, които не са изложени пред погледите на целия свят. Броени дни след смъртта на съпруга ми, той ми нареди да дойда в двора, за да играя карти с него и да флиртувам с него. Само аз мога да му попреча да стовари това бреме върху Катрин.
— Навярно тя би предпочела да остане в дома си, в двореца Гилдфорд.
— Не, не би предпочела.
Нан идва при мен една вечер, много след вечеря, когато дворът се е оттеглил за нощта и съм готова да си лягам. Кимва на придворната ми дама, отпращайки я от спалнята ми, и се настанява до огнището.
— Виждам, че си дошла да ме посетиш — отбелязвам сухо и сядам срещу нея. — Искаш ли чаша вино?
Тя става и налива по една чаша за двете ни. Замълчаваме за момент, за да се насладим на уханието и вкуса на плътното, червено португалско вино и светлите прозрачни чаши от венецианско стъкло. Всяка чаша, всяка съвършено изработена чаша, струва сто паунда.
— Какво ли щеше да каже майка ни? — пита Нан с лека усмивка.
— Не го приемайте за даденост — мога да я цитирам веднага. — Бъдете нащрек. Никога не забравяйте семейството си. И, по-често от каквото и да е друго: Как е брат ви? Как е Уилям? Уилям има ли такива фини чаши? Не можем ли да му занесем няколко?
И двете се смеем.
— Тя винаги вярваше, че той ще издигне семейството — казва Нан, отпивайки от виното си. — Не ни пренебрегваше, знаеш. Просто възлагаше всичките си надежди на Уилям. Естествено е да се уповаваш на сина и наследника.
— Знам. Не я обвинявам. Тя не знаеше, че съпругата на Уилям ще предаде него и името ни, ще ни коства толкова много, а после ще трябва да бъде отпратена.
— Не го предвиди — съгласява се Нан. — Не и това, другото.
— Не — поклащам усмихнато глава. — Кой би си го представил?
— Твоето издигане към величието — Нан вдига чашата си за наздравица. — Но то върви заедно с опасностите.
Никой не познава по-добре от Нан опасностите, застрашаващи една кралица. Тя е служила на всяка от тях. Давала е показания под клетва срещу три. Понякога дори е казвала истината.
— Не и за мен — казвам уверено. — Аз не съм като другите. Нямам нито един враг на света. Прочута съм с великодушието си, помагала съм на всеки, който ме е помолил. Не съм правила за кралските деца нищо освен добрини. Кралят ме обича, назначи ме за главен регент и съставител на английската литургия. Поставя ме в сърцето на двора, на всичко, на което държи: децата си, страната си, и на своята църква.
— Стивън Гардинър не ти е приятел — предупреждава тя. — Нито пък хората от близкото му обкръжение. Готови са да те свалят от престола и да те изхвърлят от кралските покои при първия удобен момент.
— Не биха го сторили. Може да не са съгласни с мен, но това е въпрос на спор, а не враждебност.
— Катрин, всяка кралица има врагове. Трябва да приемеш това.
— Самият крал подкрепя каузата на реформата! — възкликвам раздразнено. — Вслушва се повече в Томас Кранмър, отколкото в Стивън Гардинър.
— И обвиняват теб за това! Планираха той да има съпруга папистка и мислеха, че се е оженил за такава. Мислеха, че подкрепяш старата църква; смятаха, че споделяш убежденията на Латимър. Затова те приеха толкова топло. Никога не са ти били приятели! А сега, когато мислят, че си се обърнала срещу тях, вече няма да бъдат твои приятели.
— Нан, това е лудост. Може и да изразяват несъгласие с мен, но не биха се опитали да ме злепоставят пред краля. Няма да повдигнат срещу мен лъжливо обвинение в Бог знае какво, само защото не сме на едно мнение за отслужването на литургията. Имаме разногласия, но те не са ми врагове. Стивън Гардинър е ръкоположен епископ, призван от Бога, свят човек. Няма да поиска да ме унищожи, защото съм на различно мнение от неговото по някой теологичен въпрос.
— Изправиха се срещу Ан Болейн, защото тя подкрепяше каузата на реформата.
— Това не беше ли Кромуел? — питам упорито.
— Няма значение кой е съветникът, важното е дали кралят се вслушва в него.
— Кралят ме обича — казвам накрая. — Обича само мен. Не би изслушал дори една дума против мен.