— Защо не? Защо кралят да не показва скръбта си от загубата на приятеля си?
Тя ме поглежда, сякаш ѝ задавам въпрос, чийто отговор трябва да е ясен на всички.
— Защото кралят не може да понася скръбта — казва тя простичко. — Не може да я търпи. Тя го разгневява. Никога няма да прости на Чарлс, задето го е оставил. Ако искам да продължа да се ползвам с благоволението му, ако искам синовете ми да получат наследството си, ще трябва да прикрия факта, че Чарлс го е изоставил. Не мога да му показвам скръбта си, понеже тя му напомня за неговата собствена.
— Но той почина! — възкликвам нетърпеливо пред вдовицата на Чарлс. — Не е изоставил краля нарочно, просто умря!
Тя ми отправя бавна, печална усмивка.
— Предполагам, че ако си крал на Англия, смяташ, че животът на всички останали ти принадлежи. И онези, които умират, те предават.
Не искам да чувам мрачните предупреждения на Нан, предпочитам да виждам ласкателството в престорената усмивка на Катрин, докато придворните са в примирие помежду си, без кавги или борби за надмощие, а добротата на Бог към Англия проблясва в слънчевата светлина и златистите листа на дърветата в спускащите се към реката ливади. Страната е в мир, според новините от Франция там не планират нищо срещу нас, сезонът на битките наближава края си, а Томас оцеля още една година. Това е благословен край на лятото. Всеки ден започва ведро, а всяка вечер завършва в топло сияние. Стените на двореца изглеждат златисти на отразяващия се в реката залез. Хенри се радва на завръщане към добро здраве. Камериерите му го качват с усилие на коня всяка сутрин и ние ловуваме всеки ден: лесни обиколки, през ливадите покрай реката, и аз се чувствам, сякаш съм омъжена за човек на моята възраст, когато огромният му ловен кон изпреварва моя и той минава покрай мен, подвиквайки като момче.
Раната на крака му е пристегната здраво, и той успява да върви с куцукане, без някой да го крепи: нуждае се от помощ само при качване и слизане по стълбите, които водят от голямата зала до покоите му, където го посещавам през вечер.
— Щастливи сме — казва ми той, сякаш това е официално съобщение, докато сядам от другата страна на огнището срещу подсиления му трон и новото му столче за крака. Изненадана от официалния му тон, се изкисквам.
— Ако си била толкова измъчвана от нещастия, колкото съм бил аз, ти също ще обръщаш специално внимание на един хубав ден, на един добър сезон — казва той. — Кълна ти се, любима, че никога не съм обичал никоя съпруга повече, отколкото обичам теб, и никога не съм изпитвал такова задоволство, каквото чувствам сега.
Дотук с мрачните ти предупреждения, Нан, помислям си.
— Милорд, радвам се — казвам, и съм искрена. — Ако мога да ви доставя удоволствие, то тогава аз съм най-щастливата жена в Англия. Но чух някои слухове.
— За какво? — пита настоятелно той, а веждите му с цвят на пясък се сключват.
— Говори се, че може би искате нова кралица — казвам, поемайки риска да изрека гласно предупреждението на Нан.
Той се подсмихва и махва пренебрежително с ръка.
— Винаги ще има слухове — казва. — Докато хората имат амбициозни дъщери, винаги ще има слухове.
— Радвам се, че не означават нищо.
— Разбира се, че не означават нищо — казва той. — Нищо, освен че хората говорят за по-достойните от тях, а невзрачните жени завиждат на красотата ви.
— Тогава съм щастлива — казвам му.
— А децата са добре и заякват — казва той, продължавайки да изброява нещата, за които е благодарен. — Страната е в мир, макар и почти разорена. И като никога имам известно спокойствие в двора си, защото моите съперничещи си епископи решиха това лято да си дадат отдих от препирните.
— Бог се усмихва на праведните — казвам.
— Видях преводите ти — казва той със същия самодоволен тон. — Останах доволен, Кейт. Справила си се добре, всеки може да види как съм повлиял на начетеността ти и на духовното ти израстване.
Призлява ми от внезапен страх.
— Моите преводи ли? — повтарям.
— Молитвите ти — казва той. — Точно така, благочестиво и удовлетворяващо е да имам съпруга, която посвещава времето си на молитви.
— Ваше величество ми оказа чест с вниманието си — казвам със слаб глас.
— Хвърлих им един поглед — казва той. — И попитах Кранмър какво мисли. И той ги похвали. За една жена това е истинска работа на учен. Обвини ме, че съм ти помагал, но аз казах: не, не, те са си само нейни. Така че би трябвало да поставиш името си на корицата, Кейт. Би трябвало да покажем, че те са на автор от кралската фамилия. Кой друг крал в християнския свят има учена съпруга? Франсоа Френски има кралица, която не е нито съпруга, нито учена!