— Но епископ Гардинър ще изпревари лутеранските лордове — предричам. — Ще издейства мир с Франция, преди те да постигнат целта си.
— Не и той! — възкликва тя презрително. — Той вече няма влияние. Кралят не го слуша вече. Изпраща го на безсмислена мисия в Брюж. Иска Гардинър да не му се пречка, за да може да говори свободно с германците. Сам ми го каза.
— О, така ли? — питам спокойно, а влизащата Нан забелязва острата нотка в гласа ми и хвърля поглед през стаята към мен.
— Недейте да мислите, че съм казала нещо, което да ни издаде — добавя Катрин бързо. — Никога не бих разкрила какво изучаваме и какво четем. Но се кълна, че кралят знае, и че ни подкрепя. Толкова възхвалява начетеността ви, ваше величество.
— Именно кралят даде Библията на англичаните — съгласявам се. — Това съвпада с желанията на лутераните.
— А Стивън Гардинър беше този, който им я отне отново. И сега кралят се среща с лутераните, а Стивън Гардинър го няма. Ако питате мен, може да остане далече от двора завинаги. Докато го няма и докато кралят подкрепя Хенри Хауард като комендант на Булон, а не баща му, херцога, най-големите ни врагове са пренебрегнати, а ние ставаме все по-силни с всеки ден.
— Е, хвала на Бога — казва Нан. — Само си представете тази страна да стигне до истинска вяра, основаваща се на Библията, а не на някаква каша от суеверия, основаваща се на заклинания, изображения и напеви.
— Индулгенции — казва Катрин, като почти потръпва от презрение. — Това мразя най-много. Знаете ли, че в деня, след като милорд почина, някакъв проклет свещеник дойде при мен и каза, че за петдесет златни монети можел да гарантира възнасянето на Чарлс на небето и щял да ми покаже знак, че е така?
— Какъв знак? — питам любопитно.
Катрин свива рамене.
— Кой знае? Дори не попитах. Сигурна съм, че можеше да ми даде всичко, което бих пожелала: кървяща статуя, спасена от някое разрушено абатство? Портрет на Мадоната, от който блика мляко? Такова оскърбление е да намекваш, че душата на човек може да бъде спасена от половин дузина противни старци, които пеят гръмогласно някакъв псалм. Как може някой да вярва в това? Как може някой да намеква такива неща сега, когато хората могат да четат Библията и знаят, че отиваме на небето единствено чрез вярата си?
На вратата се потропва, стражите я разтварят широко, и вътре влиза Ан Аскю, спретната и красива, сякаш току-що идва от шивачката. Пристъпва вътре, с весела усмивка на лицето, и ми прави дълбок реверанс.
— Боже Господи! — възкликва Нан, и, забравяйки се напълно, се прекръства, сякаш вижда призрак.
— Добре дошла на завърналата се странница! — казвам. — Отдавна не сме ви виждали! Зарадвах се да узная, че сте в безопасност, че епископ Бонър ви е освободил, но чухме, че ви е изпратил у дома. Не смятах, че ще ви видя отново в двора.
— О, да, бях изпратена у дома при съпруга си — казва тя небрежно. — И благодаря на ваше величество, задето дадохте да се разбере, че съм под ваша закрила. Зная, че сте ме спасили от още разпити и съдебен процес. Наистина ме изпратиха у дома при съпруга ми, бях освободена при условие, че ще бъда поверена на грижите му, но аз го напуснах отново и ето ме тук.
Усмихвам се на дързостта на младата жена.
— Мистрес Ан, говорите така, сякаш това е лесно.
— Лесно като греха — казва тя весело. — Но не е грях, уверявам ви. Съпругът ми не знае нищо за мен, нито за вярата ми. За него съм толкова чужда, колкото елен в кошара с овце. Няма как да е възможно да сме женени пред Бог и не е възможно подобни обети да са обвързващи. Той мисли като мен, макар да няма смелостта да го каже пред епископа. Не ме иска в дома си, не повече, отколкото аз самата мога да понеса да бъда там. Не можем да бъдем впрегнати заедно — сърна и овца.
Нан се изправя на крака, нащрек като кралски телохранител.
— Но редно ли е да бъдете тук? — пита тя. — Не можете да носите ерес в покоите на кралицата. Не можете да идвате тук, щом ви е наредено да останете при съпруга си, независимо дали той е овца, а вие — сърна, или и двамата сте двойка глупаци.
Ан протяга ръка да спре пороя от неспокойни думи на Нан.
— Никога не бих навлякла опасност на нейно величество — казва тя спокойно. — Зная на кого трябва да благодаря за освобождаването си. Задължена съм ви до живот — добавя, с малък реверанс към мен. После се обръща отново към Нан: — Бяха удовлетворени от отговорите ми. Разпитваха ме отново и отново, но аз не казах нито дума, която да не се среща в Библията, и те нямаха нито основание да ме обвинят, нито предлог, за да ме предадат на палача.