Разбира се, Ан Сиймор, зълвата на мъртвата кралица, е тази, която пристъпва напред и се обръща към краля като негова сродница и спътница в тъгата му, възползвайки се от сълзите му, както прави винаги:
— Наистина е като жива.
Само дето е мъртва.
— Точно каквато беше — казва той.
Съмнявам се в това, защото носи най-хубавите ми обувки със златни токове.
— Сигурно гледа надолу от небето и се усмихва на вас и на момчето си — казва тя.
— Сигурно — съгласява се пламенно той.
Отбелязвам сухо, че благочестивата Джейн явно се е измъкнала от чистилището, макар че точно сега в Лондонския Тауър има проповедник, затворен по обвинение в ерес, защото е намекнал, че чистилището не съществува.
— Тя ми беше жестоко отнета — казва той, малките му очи примигват, за да прогонят лесно появилите се сълзи. — А бяхме женени малко повече от година.
Не е съвсем прав. Мога да му кажа с точност. Бяха женени година и четири месеца, по-кратка женитба дори от тази с Кити Хауард, която продължи само година и шест месеца, преди той да я обезглави, но далеч по-дълго, отколкото бракът му с Ана от Клев, сега толкова почитана, която бе отхвърлена след едва половин година.
— Тя ви обичаше толкова много — казва печално Ан Сиймор. — Но слава Богу, че остави такъв прекрасен син като свой жив паметник.
Споменаването на принц Едуард ободрява Хенри.
— Наистина — казва той. — Поне имам един син и той е красив, нали?
— Истинско копие на баща си — усмихва се Ан. — Вижте как стои на портрета. Истинско ваше копие е!
Повеждам дамите си обратно към покоите ми. Усмихвам се и всички те се усмихват. Всички се опитваме да покажем, че сме несмутени, че не сме видели нищо, което да смущава положението ни, чувството ни за достойнство и високопоставеност. Аз съм кралицата, а това са моите дами. Не се е случило нищо нередно.
Когато стигаме в покоите ми, ги изчаквам да се заемат с шиенето, а една от тях отваря книга, одобрена от епископа на Лондон. Тогава казвам, че стомахът ми е малко разстроен, несъмнено от нещо, което съм яла. Искам да отида в стаята си сама. Нан идва с мен, защото дори самите демони на ада не могат да накарат Нан да ме остави на мира точно сега, и затваря вратата зад нас и ме поглежда.
— Кучка — казвам кратко.
— Аз ли?
— Тя.
— Ан Сиймор?
— Не, Джейн Сиймор. Мъртвата.
Това е толкова нелогично изказване, че дори Нан не се опитва да ме поправи.
— Разстроена си.
— Унижена съм публично, пред очите на всички съм подменена с един призрак. Съперницата ми не е някое хубаво момиче като Катрин Брандън или Мери Хауард, а една покойница, която дори приживе не беше особено жизнена. И въпреки това сега тя е съпругата, която той отказва да забрави.
— Тя е мъртва, бедната жена. Вече не може да го разгневи. Той може да я вижда в най-добрата ѝ същност.
— Смъртта ѝ е най-доброто от нея! Никога не е била толкова очарователна, колкото е сега!
Нан прави малък жест с ръка, сякаш за да ми каже да спра.
— Тя направи най-доброто, което можа, и, Боже мой, Кат, нямаше да си толкова сурова към нея, ако я бе видяла да умира, изгаряща в такава силна треска, докато в плача си зовеше Бог и съпруга си. Може и да е била глупачка, но умря като самотна жена, обзета от ужас.
— Какво значение има това за мен, която сега трябва да минавам покрай образа ѝ всеки път, когато отивам на вечеря? Аз, на която е забранено да носи перлите ѝ? Но която трябва да отглежда сина ѝ? Да си ляга със съпруга ѝ?
— Ядосана си — казва Нан.
— Наистина — процеждам. — Виждам, че учението ти не е отишло напразно. Ядосана съм. Отлично. Сега какво?
— Ще трябва да го преодолееш — казва тя, толкова спокойно, колкото някога майка ни, когато беснеех заради някоя неправда в детската стая. — Защото ще трябва да отидеш на вечеря с високо вдигната глава, усмихната, показвайки на всички, че си доволна от портрета, доволна от брака си и щастлива със заварените си деца и техните три мъртви майки, и щастлива с краля.
— Защо трябва да правя това? — изричам задъхано. — Защо трябва да се преструвам, че не съм публично оскърбена?
Лицето на Нан е много бледо, а тонът ѝ е равен.
— Защото, ако възприемаш една мъртва съпруга като своя съперница, ще бъдеш мъртва съпруга — предрича тя. — Хората вече говорят, че той ще се ожени отново. Хората вече говорят, че той не харесва религиозните ти убеждения, че твърде много подкрепяш реформата. Трябва да ги успокоиш. Трябва да му угодиш. Трябва да влезеш на вечеря тази вечер като жена, чието положение не може да бъде поставяно под въпрос.