Принцеса Мери кимва, а той ѝ се усмихва.
— Предполагам, че ти, моя Мери, не подкрепяш уличните проповеди, които всеки глупак може да реве гръмко, стъпил на някой крайпътен камък?
Тя прави реверанс, преди да се обърне към него и казва:
— Мисля, че църквата трябва да учи хората. Те не могат да се учат сами.
— И аз мисля така — казва Хенри. — Точно така мисля и аз.
Кралят взема този безгрижен разговор, проведен до масата за карти, и го използва като основа за речта си пред парламента. Отива при тях на Бъдни Вечер, когато членовете на парламента вече се канят да повикат да им доведат конете и да се приберат по домовете си за празниците. Пристига величествено, като бащата на нацията, който идва да се обърне към народа си в самата нощ преди раждането на Христос, като тлъст, куц ангел-вестител, за да им каже как трябва да служат на Христос тук, на земята. Всички знаят, че това трябва да е гръмка демонстрация на вярата на краля, навярно последната, която изобщо ще направи, и че независимо дали са съгласни или не, е по-добре да са там. Кралството знае в какво вярвам — чели са литургията, която преведох с Томас Кранмър. Възприемат ме като умерена, придържаща се към традициите, но съсредоточена върху личната вяра, личната молитва. Някои може и да ме подозират, че клоня към реформата, но всичко, което съм подписала открито с името си, е одобрено от краля и не може да е еретично. Видели са убежденията на Стивън Гардинър в безпощадната „Книга на краля“, която определя стотици искрено вярващи като еретици, и усещат, че приливът се надига срещу реформата. Но винаги досега е трябвало да се опитват да се досещат за убежденията на краля. Той е писал книги и ги е забранявал, даде Библията на хората и им я отне отново, каза им, че е Върховен глава на църквата, но никога преди не им е казвал в какво вярва. Кралят никога преди не се е обръщал лично към своя Парламент, за да каже пряко на членовете му какво трябва да мислят за Бог.
Хората са трогнати до сълзи. Тълпите отвън, събрани да видят пищното шествие, предвождано от огромния крал, стоят с непокрити глави, докато някои се покатерват да надникнат вътре през отворените прозорци на Уестминстър Хол, а после се провикват надолу за да съобщят какво е оповестил кралят, седнал като планина на трона си под балдахина от златен брокат. Хората отчаяно копнеят да узнаят дали ще постъпи като германски принц и ще се обяви за реформа на църквата, или като френския крал и испанския император ще защити старите ритуали на старата църква и ще се съюзи с папата.
— Лошо е — казва ми Ан Сиймор кратко. — Загубихме.
Тя първа идва в покоите ми с новината. Съпругът ѝ Едуард стоял редом с краля, с безстрастно лице, докато кралят се жалвал горчиво на своите представители от камарата на общините, че в кръчмите сквернели Словото Божие и изричали напразно името Му. Щом се върнаха от Парламента, Едуард дошъл право при съпругата си и шепнешком ѝ предал разказа си.
— Много е лошо за онези, които мислят като нас. Кралят се връща към старите ритуали. Ще бъде католическата църква, каквато беше преди, всичко ще бъде възстановено, а има някои, които казват, че той ще ни приобщи към гръцката църква.
— Гръцката ли? — питам неразбиращо. — Какво общо има гръцката църква с Англия?
Тя ме поглежда така, сякаш ме подсеща, че моят съпруг е непогрешим като самия Бог.
— С когото и да е, само не и с протестантите — казва тя горчиво. — Това има предвид. Който и да е, само не и реформистите. Казал пред Парламента, че се уморил от постоянните спорове и коментари на Библията. Уморен е от проповедниците. Уморен е от цялото това мислене, и писане, и публикуване. Разбира се, бои се, че следващото, което хората ще оспорят, е неговата власт. Каза им, че им е дал Библията, само за да я четат мъжете на собствените си семейства. Не бива да я обсъждат.
— Библията е само за мъжете?
Тя кимва.
— Казва, че на него се полага да отсъжда кое е истина, и кое — грешка. Те не трябва да мислят, трябва просто да четат на глас на жените, слугите и децата си.
Свеждам глава пред това оскърбление към дадения от Бога разсъдък.
— Но после — точно когато решаваш, че се връща към папизма, той казва, че ще събори всички параклиси, където се отслужват литургии за душите на починалите, и ще вземе земите им.
В това няма логика.
— Да унищожи параклисите и да забрани отслужването на литургии за душите на мъртвите?