— Казва, че това било просто кухо суеверие. Казва, че няма чистилище и следователно няма нужда от литургии за мъртвите, и следователно няма нужда от параклиси, където да се отслужват литургии за душите им.
— Казва, че не съществува чистилище?
— Казва, че това е бил начин старата църква да печели пари от невежите хора.
— Прав е!
— Но в същото време отслужването на литургията ще остане непроменено, с всичките ѝ поклони и коленичения. А хлябът и виното следва да бъдат смятани за истинското тяло и кръв. И е ерес да се оспорва това.
Поглеждам я с нещо близко до отчаяние.
— В какво според съпруга ти вярва всъщност кралят? Искрено, в сърцето си?
Тя свива рамене.
— Никой не знае. Това е наполовина лутеранство и наполовина католическа вяра, папизъм с краля вместо папа, лутеранство, в което кралят е Лутер. Превърнало се е в религия, зародила се от само себе си. Затова трябва постоянно да ни я обяснява. И следователно за ерес също се счита това, което той обяви за ерес. Всички ние — както паписти и протестанти, така и лутерани и евангелисти — сме в еднаква опасност.
— Но какво вярва той? Ан, трябва да знаем. Какво вярва кралят?
— В най-различни неща, всичките едновременно.
Кралят се прибира много уморен и ме вика да го посетя в покоите му. Вече са го сложили в леглото и аз се поколебавам на прага, питайки се дали е искал да дойда по нощница, за да си легна с него.
Той ме повиква вътре с жест.
— Влизай — казва. — Поседи с мен. Искам да ти разкажа всичко, преди да заспя. Сигурно сте чули, че в Уестминстър ме посрещнаха благоговейно? Заплакаха, когато им казах, че съм техен баща и ще властвам над тях. Казаха, че никога преди не са чували такава реч.
— Колко прекрасно — казвам със слаб глас. — И колко сте добър да положите усилие да отидете при тях, и то на Бъдни Вечер.
Той махва с тлъстата си ръка.
— Исках да знаят какво мисля — казва. — Важно е да са наясно. Мисля вместо тях, решавам заради тях, трябва да знаят какво мисля. Как иначе ще намерят пътя си през живота? Как иначе ще отидат на небето?
Вратата зад мен се отваря и влиза първият от слугите, които поднасят храната, с блюдо, лъжица и нож. Ще поднесат вечерята на краля в леглото. Слугите влизат един след друг с блюдо след блюдо. Хенри отрупва чинията си с храна, докато завързват под брадичката му ленена кърпа, за да не се опръскат завивките с мазнина от месото и сосовете. На мен сервират на мястото ми до една маса в долния край на голямото легло, и аз се храня бавно, за да можем да завършим вечерята си заедно. Постоянно допълват чинията на Хенри и той изпива най-малко три бутилки вино, вечерята отнема цяла вечност, и когато отпраща последното блюдо с махване на ръка, той се стоварва обратно назад на възглавниците, изтощен и потен. Повдига ми се само като гледам как донасят и отнасят огромните блюда с храна.
— Искате ли да ви види лекарят? — питам го. — Усилва ли се треската ви?
Той поклаща глава.
— Доктор Уенди може да ме посети по-късно — казва. — Знаеш ли, че доктор Бътс е болен? — надава хриплив смях. — Що за лекар е това? Изпратих му съобщение — що за доктор сте вие, твърде болен, за да посети пациента си?
— Колко забавно. Но той в двора ли е? Грижат ли се за него?
— Мисля, че си отиде у дома — казва Хенри с безразличие. — Знае, че не бива да носи болести в двора. Щом усетил първите симптоми, ми изпрати вест, за да ме уведоми, че няма да се доближава до мен, докато не се оправи. Помоли ме да му простя, задето не е в състояние да се грижи за мен. Редно е да бъде тук. Знаех, че усилието ще ми дойде в повече — да отида при моя народ, да отнеса мъдростта си на своя народ, по този начин. В това студено време.
Кимвам на слугите да изнесат всичко от стаята, но да донесат на краля нова бутилка вино и сладкишите, които обича да държи до леглото си, в случай че огладнее през нощта.
— Бях вдъхновяващ — той се оригва със сдържано задоволство. — Слушаха ме в пълно мълчание. Когато хората говорят за проповядване, трябваше да ме чуят тази вечер в Уестминстър! Хората, които зоват за нов пророк, трябваше да ме чуят как говорих тази вечер! Аз съм баща на народа си, и то по-добър баща от онзи лъжлив свещеник, когото в Рим наричат Светия Отец!
— Някой записа ли речта, за да могат другите да я прочетат? — питам.
Той кимва. Очите му се затварят като на сънено дете след оживен и изпълнен със събития ден.
— Надявам се — казва. — Ще се погрижа да получите препис. Знам, че ще искате да я разгледате.
— Да — казвам.
— Обявих го — казва той. — Това е краят на всички спорове.
— Да. Да ви оставя ли да спите, съпруже?