— Остани — казва той. — Остани. Почти не съм те виждал цял ден. Седеше ли до леглото на стария Латимър?
— Почти никога — лъжа. — Съпружеските ни отношения не бяха такива, каквито имам с вас, милорд.
— Сигурно — казва той. — Когато е умирал, сигурно е имало момент, в който си си мислела, че ще бъдеш свободна от всякакви съпрузи. Така ли беше? Миг, в който си мислела, че ще бъдеш вдовица, с твой собствен малък имот и собствено състояние? Може би дори си си избрала някой красив млад мъж?
Малките очи се отварят, проблясват лукаво и развеселено.
Законът не допуска една жена да се омъжи за краля, ако е имала в миналото си каквито и да било тайни любовни връзки. Опасно е да се говори за това преди лягане.
— Мислех си, че ще бъда вдовица, която живее само за семейството си, точно като баба ви, лейди Маргарет Боуфорт — усмихвам се. — Но бях призвана за велика съдба.
— Най-великото предопределение, което една жена може да има — съгласява се той. — Но защо според теб не зачеваш, Катрин?
Въпросът е толкова неочакван, че леко трепвам. Очите му са затворени; навярно не забелязва. Веднага си помислям гузно за кесията с билки и ужаса на Нан, че ако не го предотвратя, заради него ще пометна някакво чудовище. Не е възможно някой в покоите ми да му е казал за билките. Сигурна съм, че никой не би ме издал. Никой не знае, освен Нан и мен. Дори прислужницата, която носи горещата вода, знае единствено, че от време на време носи кана с вода за сутрешна отвара.
— Не зная, съпруже — казвам смирено. — Предполагам, че понякога отнема време.
Той отваря очи. Сега е напълно буден, сякаш никога не е бил сънен.
— Никога преди не ми е отнемало много време — казва. — Имам три деца, както виждате, от три различни майки. А имаше и други, разбира се. Всички зачеваха веднага, още в първите месеци. Аз съм потентен, по кралски потентен.
— Наистина — чувствам как безпокойството ми се усилва. Това прилича на капан, но не мога да разбера как да го избегна. — Виждам това.
— Така че сигурно се дължи на някакъв проблем при теб — казва той спокойно. — Как мислиш?
— Не зная — казвам. — Лорд Латимър не беше способен като мъж, така че никога не съм очаквала да имам дете от него, а когато се омъжих за първия си съпруг, бях твърде млада, и почти не сме били заедно.
Безсмислено е да казвам, че вие, моят трети съпруг, кралят, сте стар човек, болен като тлъсто куче, рядко успяващ да направи нещо в леглото, вероятно безплоден, и че съпругите, за които помните, че са зачевали толкова лесно, са били съпругите от младостта ви, първите три, а сега и трите са вече мъртви: една беше обезглавена от вас, две умряха заради недостатъчните ви грижи. Те помятаха отново и отново, с изключение на третата, онази, която умря при първото си раждане.
— Може би мислиш, че Бог не е благосклонен към брака ни? След като не те дарява с дете, сигурно смяташ така.
Богът на краля му изпращаше едно след друго мъртви бебета по време на първия му брак, докато кралят осъзна, че Бог не е благосклонен. В ума ми се върти леко, немощно възражение. Такова богохулство е да се позоваваме на Бог, когато истината е нещо, което просто не разбираме. Не мога да позволя Бог да бъде свидетел срещу мен в този разговор. Бог не бива да бъде призоваван за свидетел срещу още една съпруга на Хенри. Мисля си, че и сам Бог не би пожелал да отсъди Катрин Пар да бъде отхвърлена. Чувствам как гневът ми се надига в мълчанието.
— Кой може да се съмнява в благословията Му? — настоявам дръзко, като стискам силно с ръце страничните облегалки на стола, събирайки смелост да продължа. — След като сте толкова здрав и толкова силен и толкова потентен, и имахме толкова много щастливи месеци заедно? Две и половина успешни години? Завземането на Булон и побеждаването на шотландците? Щастието ни с вашите деца? Кой може да се съмнява, че Бог е благосклонен към вас, към крал като вас? Че сигурно е благосклонен и към брака ви? Брак, сключен по ваш собствен избор, когато ме удостоихте с благоволението си. Кой може да се съмнява, че Бог беше благосклонен към мен, когато ме избрахте, и когато ме убедихте, противно на собственото ми смирение, че бих могла да стана ваша съпруга? Не можем да се съмняваме, че Бог ви обича и ви вдъхновява. Не можем да се съмняваме, че имате благоволението Му.
Спасила съм се. Виждам как доволната усмивка се разлива по лицето му, когато се отпуска, за да заспи.
— Права си — казва. — Разбира се. Сега вече трябва да дойде детето, което ще родиш. Божията благословия е върху мен. Бог знае, че винаги съм постъпвал единствено правилно.
Лекарят, сър Уилям Бътс, не се връща в двора, както обеща. Починал е от треска, далече от двора, и ние дори не научаваме за това, докато Коледа не отминава. Кралят казва, че никой друг не разбира състоянието му, никой друг не може да го поддържа в добро здраве, както е можел доктор Бътс. Смята, че е било греховно и себично от страна на лекаря да напусне двора така внезапно и да умре така преждевременно бързо. Пие отварите, които доктор Уенди му приготвя, държи го денонощно край леглото си, но се оплаква, че вече никога няма да е добре, сега, когато доктор Бътс го няма да успокоява гнева му и да облекчава треската му.