Виждам, че до Едуард Сиймор, от дясната му страна, има празно място, почетно място, и изведнъж заставам нащрек, питайки се дали очаква Томас. Звукът, с който кралят сърба бульон от стриди от златна купа, а после топи пшеничено хлебче и го осмуква, стихва. Не чувам дори тракането на златната лъжица, когато блъска с нея по златното блюдо, за да даде знак на слугата да му сипе още. Наблюдавам вратата в края на коридора и, почти сякаш съм го призовала, сякаш желанието ми е създало образ, Томас, в тъмносиньо наметало, влиза тихо в стаята, смъква наметалото от раменете си и го подава на пажа си, после пристъпва напред до масата на брат си.
Той е тук. Моментално отмествам поглед. Не мога да повярвам. Той е тук.
Топлото приветствие на Едуард е непресторено. Той скача на крака и прегръща Томас, стискайки го силно. Двамата бързо си разменят няколко думи, а после се прегръщат отново. После Томас се отдръпва от масата на семейство Сиймор и се приближава до подиума, където седим. Покланя се на краля, после на мен и на принца, седнал до баща си, и на принцесите, после, накрая, на Ана от Клев, която придружи до Англия, та да стане кралица. Тъмните му очи обхождат с безразличие всички ни, а когато кралят му прави знак да излезе напред, той се приближава да говори с него през високата маса и стои малко под ъгъл, така че рамото му е обърнато към мен, виждам лицето му само в профил, и той не ме поглежда.
Не забравям, че не бива да протягам врат, за да слушам разговора им. Споменава се нещо за корабите и за зимните квартири, кралят казва на Томас да седне на мястото си и да се храни и веднага изпраща на масата на семейство Сиймор блюдо със задушено еленско месо, питки с пълнеж и пай и резени печено глиганско месо. Томас се покланя, сяда до брат си и все така не поглежда към мен. Зная това, само защото когато очите му са приковани в мен, усещам топлина по лицето си, сякаш имам лека треска. За да почувствам това, дори не е нужно да видя, че ме гледа. Сякаш тялото ми знае, без аз да съм наясно, сякаш той може да ме докосне без физически допир.
Но тази вечер оставам хладна и гледам право напред като него, погледите ни се разминават и спират върху незначителни предмети, в противоположни краища на залата, сякаш никога не са се срещали, сякаш ръцете ни не са се вкопчвали една в друга, телата ни не са се преплитали, нито за миг.
След вечеря има поетична драма, организирана в нов стил, при която танцьорите си избират партньори от двора. Казала съм, че няма да танцувам, доволна съм, че мога да стоя до краля, положила тънката си ръка върху огромното му рамо, и да избегна опасността да се наложи да сплета ръце с Томас. Не мисля, че бих могла да понеса да съм близо до него. Сигурна съм, че не бих могла да танцувам. Не мисля, че бих могла да стоя права.
Кралят гледа танцьорите и аплодира един или друг. Обвива ръка около талията ми, докато аз гледам втренчено към прозореца, където над дърветата в градините залязва бледо зимно слънце. Плъзва ръка надолу, за да ме потупа по задника. Постаравам се да не трепна. Не поглеждам Томас. Гледам невиждащо навън през прозореца, а когато кралят ме пуска и мога да се отдръпна встрани, виждам, че Томас си е отишъл.
Дворецът Хамптън Корт
Зимата на 1546 г.
На раздаването на подаръците за Нова година принцеса Елизабет ме моли да я придружа да занесе подаръка си на краля. Заедно с принцеса Мери отиваме в залата му за аудиенции, където приема придворните си и раздава и разпределя подаръци. Почти винаги дава кесия с пари, а Антъни Дени е до него, тактично отсъждайки правилното тегло на кесията за всеки усмихнат получател. Всички отстъпват назад, когато принцесите и аз влизаме в стаята, аз правя реверанс на Хенри, но отстъпвам встрани, за да може Елизабет да излезе напред сама. Оглеждам се за Томас и виждам, че стои близо до краля, с тлъста кесия в ръка. Той старателно извръща поглед от мен; аз внимавам да не откъсвам очи от Елизабет.
— Ваше величество, почитаеми татко — изрича тя с ясния си глас, говорейки на английски. Когато той ѝ се усмихва, тя минава на латински: — Донесох ви коледен подарък. Той не е богатство пред очите на света, а е съкровище от небесата. Ценен е не заради ръцете на създателя си, защото аз, вашата най-смирена дъщеря, бях тази, която направи превода и този препис за вас. Но знам, че обичате автора, и зная, че обичате творбата, и това ми дава смелостта да ви го поднеса: ето.