Иззад гърба си тя измъква красиво написания си превод на моите лични молитви, преведени на латински, френски и италиански. Тръгва към баща си, покланя се много ниско и слага книгата в ръцете му.
Дворът избухва в аплодисменти, а кралят се усмихва широко.
— Това е безкрайно сериозен и благоразумен труд — казва той. — Публикуван от моята съпруга и одобрен от всички учени. А тук той е преведен от друг добър ученик и превърнат в ново красиво произведение. Гордея се, че моята съпруга и моята дъщеря са учени жени. Познанието краси добрата жена, то не е забавление.
— А какво сте приготвили за мащехата си? — пита той Елизабет.
Тя се обръща към мен и ми поднася подаръка. Това е друга преведена книга, а тя е избродирала корица с името на краля и моето. Възкликвам от удоволствие и я показвам на краля. Той отваря книгата и вижда заглавието, изписано със спретнатия почерк на Елизабет. Това е английски превод на книга по теология от реформисткия мислител Жан Калвин. Само преди няколко години това щеше да е ерес, сега е новогодишен подарък. Това определя точно колко голям напредък сме постигнали, какво е позволено на Елизабет да чете, и че реформата е новата религия.
Кралят ми се усмихва и казва:
— Трябва да ми прочетеш това и да ми кажеш какво мислиш за него, както и за начетеността на дъщеря ми.
През тихите часове, посветени на учение, архиепископ Томас Кранмър идва при мен в покоите ми и казва, че би искал да ни прочете реформите, които смята да предложи на краля, за да чуе мислите и забележките ни. Хвърля поглед към принцеса Мери, която обича старите ритуали; но тя свежда глава и казва, че е сигурна, че добрият епископ ще предложи само богоугодни реформи, и че така или иначе нищо, създадено от човека, не е съвършено. Ана от Клев вдига поглед с интерес. Тя е отгледана като лутеранка, винаги се е надявала да донесе искрено религиозно чувство в Англия. Трябва да внимавам да не добивам тържествуващ вид. Това е Божия победа, не моя.
В ъгъла на моята приемна има малка катедра, където гостуващите проповедници слагат своите Библии или книгите си, и Томас Кранмър слага своя сноп листове там и стеснително ни оглежда.
— Имам чувството, че ще изнасям проповед — казва той с усмивка.
— На драго сърце бихме изслушали една проповед — казвам. — Тук сме посрещали множество богоугодни проповедници, а вие, драги архиепископе, ще бъдете един от най-изтъкнатите.
Внимавам да не поглеждам към Ана от Клев, докато посрещам в покоите си един реформистки архиепископ. Ако вярвах в изповедта, щеше да се наложи да изповядам греха на гордостта.
— Благодаря ви — казва той. — Но днес аз искам да се уча от вас. Мисля, че моята задача е да премахна множеството добавки на църквата към стария акт на отслужване на литургията. Предизвикателството е да отстраня думите и делата на човека и да запазя Божия промисъл.
Ан Сиймор и Катрин Брандън се заемат с ръкоделието си, но не правят дори един бод. Не се преструвам, че правя нещо друго, освен да слушам. Скръствам ръце в скута си, а принцеса Елизабет, седнала до мен, прави същото, имитирайки точно движенията ми. Ана от Клев сяда до Елизабет и обвива с ръка тесните ѝ рамене. Принудена съм да потисна леко пробождане на съвсем недостойна ревност. Разбира се, тя все още възприема себе си като доведена майка на Елизабет. Тя също е обичала останалото без майка дете. Така се прокрадва грехът и в най-дребните моменти от обикновения живот; но наистина, тя е била мащеха на Елизабет за не повече от няколко месеца!
Архиепископът изчита своя списък от предлагани реформи и своето обяснение. Всички ритуали на църквата, които не са описани никъде в Библията, които никога не са изисквани от Иисус, следва да бъдат премахнати. Поклоните пред кръста, колениченето по заповед, всичко това трябва да се промени. Старите суеверия, като биенето на камбаните в навечерието на Вси светии, за да бъдат изплашени и прогонени злите духове и посрещнати добрите светци, трябва да се прекратят. Статуите в църквите ще бъдат щателно огледани, за да е сигурно, че в тях няма папистки хитрости като движещи се очи или кървящи рани. Никой не бива да им се моли, сякаш могат да се намесват във всекидневния живот и трябва да остават непокрити през времето на Великите пости.
— Библията ни казва, че Христос е постил в пустошта — изтъква разумно Кранмър. — Това е единственото нещо по отношение на Великите пости, на което трябва да подражаваме.
Съгласни сме. Дори принцеса Мери не може да защити езическия ритуал да се връзват очите на статуите, или да се покриват главите им с плат.