Кранмър отнася промените си на краля, а после се връща в покоите ми в приповдигнато настроение.
— Стивън Гардинър е все още в Брюж, работейки по договора с испанците, и затова около краля нямаше противников глас, който да го подтиква към старите ритуали — казва той, възхитен. — Не присъстваше никой, който да ме обвини в погрешно мислене. На семейство Хауард не им хареса, но кралят се е уморил от тях. Изслуша ме, без да спори. Заинтересува се; всъщност, дори лично ми предложи още някои реформи.
— Наистина ли? — пита Ана от Клев, следейки бързия говор.
— Да, наистина.
— Мислех си, че би могъл да го направи — казва Катрин Брандън. — Говореше ми за опасността от възприемането на един идол. Според него хората не разбират, че кръстът и статуите в църквата са там, за да олицетворяват Бог. Те са знаци, не предмети на вярата. Те не са неща, които трябва да бъдат почитани сами за себе си.
Без да обръща глава дори на един инч, Ана от Клев плъзва поглед към мен, за да види дали съм забелязала, че Катрин Брандън се ползва с доверието на краля, и че той ѝ говори за религиозната реформа. Ана от Клев е виждала как придворната ѝ дама, хубавата Кити Хауард, се увърта около краля, отсъствайки без позволение от покоите на кралицата. Сега косият ѝ поглед ме пита: И с вас ли е същото?
Повдигам леко вежди. Не, за мен не е същото. Не се безпокоя.
— Това каза и на мен! — възкликва архиепископ Кранмър възхитено. — Намеква, че не бива да има коленичене пред кръста, нито кланяне пред кръста на влизане в църквата, нито пълзене към кръста от църковната врата на Разпети петък.
— Кръстът е символ на святото разпятие — възразява принцеса Мери. — Почитан е заради това, което олицетворява. Никой не го смята за идолопоклоннически образ.
Настъпва мълчание.
— Всъщност кралят го смята — поправя я Катрин.
Мери мигновено свежда глава в покорство пред жената, която хората смятат за метреса на баща ѝ.
— Тогава сигурно е прав — казва тя тихо. — Кой би знаел по-добре от краля какво мисли неговият народ? А той каза на всички ни, че Бог го е посочил за съдник по тези въпроси.
Не можем да обсъждаме реформите на Томас Кранмър, без да споменем литургията, а не можем да обсъждаме литургията, защото е незаконно да се говори за нея. Кралят е обявил извън закона споровете по това тайнство. Единствено той ще мисли и говори.
— И въпреки това те могат да ме разпитват — изтъква Ан Аскю, след като е изнесла проповедта си за чудото с виното на сватбата в Кана. — Мога да говоря за сватбеното вино и за виното на Тайната вечеря, но не и за виното, което някой свещеник налива в потира в църквата по наше време, пред собствените ни очи.
— Наистина не можете — казвам тихо. — Разбирам довода, който изтъквате, мистрес Аскю, но не можете да го обличате в думи.
Тя свежда глава.
— Никога не бих говорила за неща, за които не желаете да се споменава — казва предпазливо. — Никога не бих ви навлякла беди.
Това е като обет между една честна жена и друга. Усмихвам ѝ се:
— Зная, че не бихте — казвам. — Надявам се и вие да не си навлечете беда.
— А как е името ви по мъж? — пита Ана от Клев рязко.
Красивото лице на Ан Аскю светва от смях.
— Името му беше Томас Кайм, ваше величество — казва тя. — Но никога не съм приемала фамилията на съпруга си, защото никога не сме били женени.
— Вярвате, че вие сама можете да заявите, че бракът ви е приключил? — пита разведената кралица, която сега е наричана „принцеса“ и следва да бъде смятана за сестра на краля.
— Никъде в Библията не се казва, че бракът е тайнство — отвръща Ан. — Не Бог е този, който ни е свързал. Свещеникът казва, че е така; но това не е вярно. Така твърди църквата, а не Библията. Нашата венчавка, както всяка венчавка, беше акт на човека, а не на Бог. Не беше свещено тайнство. Баща ми ме застави да сключа брачен договор с Томас, и когато бях достатъчно възрастна и разбирах достатъчно, отхвърлих този договор. Предявявам правото си да бъда свободна жена, с душа, равна на всеки мъж пред Бога.
Ана от Клев — още една жена, която е била омъжена без избор и разведена против волята си — отправя към Ан Аскю лека усмивка.
Томас Кранмър се завръща триумфално у дома, за да систематизира уговорените реформи в нов закон, който да представи пред Парламента; но кралят изпраща след него съобщение, за да му поръча да преустанови работата си и да не прави нищо.
— Трябваше да възпра Томас в мига, когато получих вест от Стивън Гардинър — казва ми той, докато гледаме игра на тенис на кралския корт. Разговорът е прекъсван от време на време от силното плясване на ракетата по топката, а после идва забавянето, когато топката се удря в тавана и пада на корта долу, а играчите отново заемат позиция, за да я ударят. Мисля си, че и религиозната политика на краля е такава — огромен напредък в една посока, а после — незабавно връщане назад.